***

Марианна Бор-Паздникова
Не ми даде възможност
 за живот невъзможен.
 Не дари ми дворец
 и коприна. Спести
 ти за други особи
 даже моите длъжности.
 Е, какво пък, и аз спестих
 това, което Творецът ми даде.
 По земята вървях
 босонога и бедна,
 със живовляк лекувах
 всяка рана и кръв.
 Изтъняла от жажда,
 коленичех покорно
 пред духовната истина,
 пред поточе дори.
 И за всичко ти казвам
 това прекрасно мерси!
 И те жаля, животът ти,
 че минава в дворци,
 невидял нито изгреви,
 нито залези алени.
 Че с любимата твоя
 не сте пили роса.

* перевела  на болгарский Спаска Гацева