Зад тънка пелена мъгла,
прикрили се от чужди взори,
край нас планинските била
пробягват горе.
Вълните охридски блестят
и ме люлеят.
В мен спомените дирят път,
сърцето пее.
Когато на скалата бях,
в храма ”Канео”,
тогава вятърът отвя
и болки стари.
Ветрец лек езерен,
а върна в мен
Любов и Вяра.
*Перевела на болгарский Дафинка Станева