ТВОЯТ ГЛАС
Йорданка Господинова, България
http://www.stihi.ru/2012/09/27/5787
Някак блудно се голят дърветата
и среднощно събличат греха…
Обосели гнезда тихо шепнат
и безмълвни сънуват страстта.
Тази нощ вън е вятърно хладно,
но защо в мойте мисли гори
топъл дъжд в незабравено лято,
рой звезди преродени в мечти?...
Няма как да забравя гласа ти.
Щом тъгата до мен се стаи
от сърцето си тайно го вадя
и го моля…пред мен да върви.
Да ме връща отново при тебе
с всеки звън на стаени сълзи…
Да е корен на моето време.
Да е лято в студените дни.
Щом е с мен ще наметна дърветата
с топла охра от късни лъчи…
И в една несънувана есен
твоят глас нова страст ще роди…
В переводе Инессы Соколовой (авторизованном)
ТВОЙ ГОЛОС
Неужели блудные... деревья?
За ночь оголиться им не грех…
Гнезда опустели за мгновенье.
Страсть молчит, и с болью душит смех.
Ночь холодная с осенним ветром.
Снова вспоминаются леса…
Тёплый дождь, такой любимый летом…
Как при звездах было не до сна.
Не могу забыть приятный голос,
Грусть свою, когда была одна.
Но открыться не давала гордость,
Враз лишилась разума сполна.
Невозможно к милому вернуться,
Плачет дождь, а в нём моя слеза.
Хочется девчонкой встрепенуться,
С крыльями подняться в небеса…
Листья облетают словно годы,
Золотят прощальные лучи.
Нет плохой погоды у природы.
Верю, будут встречи горячи.