„УХОДЯТ МАТЕРИ”
Евгений Александрович Евтушенко (1932-2017 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТИВАТ СИ МАЙКИТЕ
Изчезват наште майчици от нас,
тъй тихичко,
на пръсти си отлитат те;
спокойно ние спим,
с храна заситени,
неосъзнали този страшен час.
Отиват си от нас, но ще заминат те
не, както ни се струва, мимолетно.
Те бавничко си тръгват, неусетно
ситнят по стъпалата на годините.
Причастност някой път ще огласим,
рождения им ден да отбележим,
но закъснялата грижовна нежност
душите наши няма да спаси.
Отдалечават се от нас,
отдалечават се.
Но щом,
опомнили се от съня,
ръце във въздуха към тях протягаме,
ни спира здрава стъклена стена!
Пак закъсняхме.
Удря страшен час.
И виждаме накрая през сълзите си
колони строги, тихичко отлитащи –
изчезват наште майчици от нас...
Ударения
ОТИВАТ СИ МАЙКИТЕ
Изче́зват на́ште ма́йчици от на́с,
тъй ти́хичко, на пръ́сти си отли́тат те;
споко́йно ни́е спи́м, с храна́ заси́тени,
неосъзна́ли то́зи стра́шен ча́с.
Оти́ват си от на́с, но ще зами́нат те
не, ка́кто ни се стру́ва, мимоле́тно.
Те ба́вничко си тръ́гват, неусе́тно
ситня́т по стъпала́та на годи́ните.
Прича́стност ня́кой пъ́т ще огласи́м,
рожде́ния им де́н да отбеле́жим,
но закъсня́лата грижо́вна не́жност
души́те на́ши ня́ма да спаси́.
Отдалеча́ват се от на́с, отдалеча́ват се.
Но що́м, опо́мнили се от съня́,
ръце́ във въ́здуха към тя́х протя́гаме,
ни спи́ра здра́ва стъ́клена стена́!
Пак закъсня́хме. У́дря стра́шен ча́с.
И ви́ждаме накра́я през сълзи́те си
коло́ни стро́ги, ти́хичко отли́тащи –
изче́зват на́ште ма́йчици от на́с...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Евтушенко
УХОДЯТ МАТЕРИ
Р. Поспелову
Уходят наши матери от нас,
уходят потихонечку,
на цыпочках,
а мы спокойно спим,
едой насытившись,
не замечая этот страшный час.
Уходят матери от нас не сразу,
нет –
нам это только кажется, что сразу.
Они уходят медленно и странно
шагами маленькими по ступеням лет.
Вдруг спохватившись нервно в кой-то год,
им отмечаем шумно дни рожденья,
но это запоздалое раденье
ни их,
ни наши души не спасет.
Все удаляются они,
все удаляются.
К ним тянемся,
очнувшись ото сна,
но руки вдруг о воздух ударяются –
в нем выросла стеклянная стена!
Мы опоздали.
Пробил страшный час.
Глядим мы со слезами потаенными,
как тихими суровыми колоннами
уходят наши матери от нас...
---------------
Руският поет, писател, режисьор, сценарист, публицист и актьор Евгени Евтушенко (Евгений Александрович Евтушенко) е роден на 18 юли 1932 г. в гр. Нижнеудинск, Иркутска област. Лауреат е на Държавната награда на СССР (1984 г.) и на десетки национални и международни награди. Почетен член е на Испанската академия на изкуствата, на Американската академия на изкуствата и словесността, действителен член е на Европейската академия на изкуството и науката. Професор е в Питсбургския университет и в Университета на Санто-Доминго. Автор е на стихосбирките „Разведчики грядущего“ (1952 г.), „Третий снег“ (1955 г.), „Шоссе Энтузиастов“ (1956 г.), „Обещание“ (1957 г.), „Взмах руки“ (1962 г.), „Нежност“ (1962 г.), „Катер связи“ (1966 г.), „Идут белые снеги“ (1969 г.), „Поющая дамба“ (1972 г.), „Интимная лирика“ (1973 г.), „Утренний народ“ (1978 г.), „Отцовский слух“ (1978 г.), „Стихотворения“ (1987 г.), „Я прорвусь в двадцать первый век“ (2001 г.), „Окно выходит в белые деревья“ (2007 г.), „Счастья и расплаты“ (2012 г.); книгите-поеми „Станция Зима“ (1956 г.), „Бабий яр“ (1961 г.), „Братская ГЭС“ (1965 г.), „Пушкинский перевал“ (1965 г.), „Коррида“ (1967 г.), „Под кожей статуи Свободы“ (1968 г.), „Казанский университет“ (1970 г.), „Снег в Токио“ (1974 г.), „Ивановские ситцы“ (1976 г.), „Северная надбавка“ (1977 г.), „Голубь в Сантьяго“ (1978 г.), „Непрядва“ (1980 г.), „Мама и нейтронная бомба“ (1982 г.), „Дальняя родственница“ (1984 г.), „Фуку!“ (1985 г.), „Тринадцать“ (1996 г.), „В полный рост“ (2000 г.), „Просека“ (2000 г.); романите „Ягодные места“ (1982 г.), „Не умирай прежде смерти“ (1993 г.); повестите „Пирл-Харбор“ (1967 г.), „Ардабиола“ (1981 г.); книгите с публицистика и литературна критика „Примечания к автобиографии“ (1970 г.), „Талант есть чудо неслучайное“ (1980 г.), „Завтрашний ветер“. (1987 г.), „Политика – привилегия всех“ (1990 г.); мемоарите „Волчий паспорт“ (1998 г.), „Шести-десантник“ (2006 г.) и др. Творчеството му е преведено на над 70 езика. През 2004 г. получава високия държавен орден „За заслуги пред отечеството”. Умира на 1 април 2017 г. в гр. Талса, щат Оклахома, САЩ.