СРЕЩУ ДЯВОЛА
Автор: Йорданка Господинова, Болгария
Авторизованный перевод Инессы Соколовой
ДЬЯВОЛ
Мечты. Не сбыться им. Рыдание...
Лишившись их, попала в ад.
Не вижу выхода. Отчаянье.
И тут же дьявол, этот гад.
Я возвращалась в мыслях к прошлому,
когда невыносима грусть.
Увидел это гость непрошенный,
явился, чтоб ускорить пульс.
Мне дороги земные радости -
всё то, что нравится другим.
В награду не нужны мне гадости,
глоток свободы мне любим.
Знакома и любовь рогатая,
В то время не была святой.
Но с крыльями, и не измятая,
как дьявол-женщина порой.
В тот вечер я твой тост припомнила
и выпила за нас с тобой.
Гром загремел, сверкнула молния,
пролился дождь сплошной стеной.
Подумала, что провидение,
Ты вспомнил обо мне, любя.
В мечте не место быть сомнениям,
И крылья опускать нельзя.
---------------------------------------------
Оригинал
СРЕЩУ ДЯВОЛА
Йорданка Господинова, България
Мечтите ми, отчаяни, до ъгъла
ридаеха с наведена глава.
Съблякох ги, над мен се свлече пъкъла
и Дяволът пристигна начаса.
Със него всъщност неведнъж осъмвахме
щом чашата ми пълна бе с тъга.
Той видеше ли, че по теб съм тъжна,
пристигаше неканен у дома.
Предлагаше ми всички земни радости,
в краката ми разстилаше света.
И някак скромно, сякаш за награда
наливаше ми чаша свобода.
Отдавна се познавахме с рогатия
(не бях светица в грешни времена).
Но станеше ли дума за крилата ми,
за него бях най-дяволска жена.
И тази нощ пак вдигнахме наздравица,
аз пих за теб и пак те отстоях.
От гняв той екна в огнена светкавица
и с луд порой се плисна над света.
Не му отвърнах... Всъщност те обичам,
напук на всичко дяволско в света.
Мечтите си като крила обличам
и мога с тях към теб да полетя.