Не, не беше точно така.
Август не искаше да си тръгва.
Плачеше сутрин – роса по листа.
Нощем в морето гледаше дълго.
После извика дъжда. Хей така,
сам във капчука се свлече.
Стана тихо – тъга по стъкла
и очите си в горест облече.
Замълча, само мълча. Така,
че забрави лица и сезони.
Празен лист – страх по ръка,
песъчливост, която се рони.
Не, не беше точно така.
Няма как, август винаги тръгва.
Идва есен – цвят по листа.
Накрая до прага зима осъмва.
Прочети още: