Търкулна се август, тръгна на път,
нарамил шепичка слънце в торбичка.
Помаха му вятърът с есенен дъх,
погледна след него морето самичко.
Посърна плажът от една следлюбов
и дълго брои своите мидни черупки.
Тръгваше лятото, заличаваше брод.
(Увяхват тревите - пак да поникнат.)
Да помнят само вълните оставаха
неспирния смях във очите на влюбени
и се гушат на топло в една незабрава
за копнеж по луна и нощ изумрудени.
Търкулна се август, тръгна на път,
намигна и килна шапката сламена.
Остана вкусът на любов с есенен дъх,
като малка карфица, забита във залеза
Прочети още: