Спряха всички звездни асансьори
и... Алиса остаря...
А на времето часовникът
без стрелки е,
без душа.
Най-последният етаж е долу,
под балкона се е свил –
плачат всичките му стълбички,
подслонили ято гълъби.
А пък те кълват от спомена,
свил се на кълбо -
таралеж, с бодли оголени
и с разплакани очи.