Тих и влажен, брегът вие гръб
и отърква се в дланите пенести
на вълната, подгънала ръб
на ръкавите с бели дантели.
И ухае на мокро. Треви
са полегнали сластно под вятъра.
Заревото с любов ги гори,
а морето с атлаз се намята.
Щур, по пясъка рие с нозе
понеделнишки дъжд - отпочинал.
(Всяка капка мечтае да се
прероди във море.) Без причина
корморани, изпънали врат,
над вълните се щурат изнервени.
Фар проблясва и праща ми хлад -
свеж и лек, като дъх на сирени.
Хоризонтът, гримиран в ръжда,
всеки миг ще избухне във пламъци.
Сепнат, вятърът смита дъжда
и отвя всички облачни замъци.
Изсветля.