НЯКОГА
Йорданка Господинова, България
http://www.stihi.ru/2012/06/21/7671
Нощта изтри последните сълзи
и догоря в запалените свещи…
Едно случайно хукнало такси
зеленооко, странно се облещи,
а после тръгна…Някъде натам,
където някой може би го чака.
При мене вятърът остана сам.
Опита да смени две думи с мрака,
но се отказа…И безпътно сам,
приседна, като скитник, на перваза…
От него ли довява тишина?...
Или без думи вечерта разказва,
как някога, във здрач на друга свещ,
една любов римуваше звездите
и сричаше света със див копнеж…
Днес споменът танцува със сълзите…
Авторизованный перевод Инессы Соколовой
КАК ВСЕГДА
За ночь высохли горькие слёзы,
Им внимали зажженные свечи…
На прощанье светили мне звезды.
И казалось, что трепетно шепчут…
В дальний путь собралась я с тревогой:
Без меня Он наверно страдает.
Ветер в помощь призвала в дороге.
Друг мой ветер всегда помогает.
Одолела я путь, но… напрасно.
На меня посмотрел равнодушно,
Вид смутил, показался ужасным,
Как скиталец холодный, бездушный.
С темнотою добавились свечи,
Это – звездочки на небосклоне.
Вдохновенно прочёл в этот вечер
Про танцующих... с горем в ладонях.
Адрес картинки: http://i057.radikal.ru/1010/c9/5f69fce46a6f.jpg