Оригинал
Автор: Йорданка Господинова, Болгария
ДОМ ОТ МЕЧТИ
В този ден скъсах всички окови
дето връзваха птицата в мен.
И не исках да търся мостове –
имах нужда от чисто небе.
Знам, в света омагьосан от догми
странна лудост е всяка мечта.
Не желая богатство от спомени,
искам с теб да съм тук и сега.
Не във клетка от приказно злато,
а в копнежа на бурна река –
там, където дъждът е начало,
без илюзии, без суета.
Ще последваш ли своята скитница?
Виж сълзите ми в двете очи
са по-чисти от хиляди бисери…
Мога дом да ти дам от мечти.
Отречи всички праведни навици,
направи нещо само за мен!
И след хиляди шумни наздравици
ще усетиш, че имаш сърце.
---
Вольный перевод Инессы Соколовой
ДОМ МЕЧТЫ
В тот день разрушила я клетку,
где птицей скованной жила.
Устала плакаться в жилетку,
свободу, небо обрела.
Мы знаем – догмой мир закован,
безумство – дом моей мечты.
Другой мной крепко очарован,
и с ним налажены мосты.
Не побоюсь и на край света
идти за ним. Тепло вдвоем,
когда вниманием согрета
и в хмурый день, и под дождем.
А Вы пойдёте за бродягой? –
скажите, глядя мне в глаза.
Он никогда не будет скрягой,
с ним дом – природа, небеса.
Домашние привычки – к черту,
он много сделал для меня.
Все в память вклинилось, не стёрто,
пришло в сердечности, любя.