По мотиву (или перевод) с болгарского стихотворения Йорданки Господиновой
http://www.stihi.ru/2012/06/30/3593. Одобрено автором.
Пясъчно – Песок
Дороги песчаные, жаркое лето...
Мне память вернула… А в ней – мои корни.
Мне вспомнились предки, ушедшие с ветром.
Душа растревожена, всё она помнит.
Тебе я открыла все тайны в тот вечер
Ты робко внимал мне, в глаза нежно глядя.
Напрасно мечтал ты о будущей встрече,
С печалью меня провожая и гладя.
Мне стало так грустно от воспоминаний,
И ты не уснешь, от всего онемевший.
На женскую долю немало страданий
Досталось тогда. Ты ушёл постаревшим.
Что было – прошло. Позабудем печали.
Пусть помнят их волны, закаты на море.
Следы на песке мы с тобой оставляли…
Песчаное лето, любовь на просторе.
Текст подлинника
По пясъчните стъпки на лятото горещо
днес моят стих се връща… И търси своя корен.
Един осъмнал спомен по пътя го повежда
и вятърът от вчера в душата му говори.
Събрал на шепи здрача от болки и раздели,
присяда някак плахо…и мъдро се заглежда.
Забравил е тъгата на жадните недели,
щом още сляпо вярва, че в следващата среща
Земята ще потръпне, отрекла тишината…
И ти ще онемееш във нощите си будни.
А, може би, в стиха ми ще видиш мен…Жената,
която те рисува със всяко ново утро…
Не тръгвай да ме търсиш. Сама ще те открия,
когато в морски залез вълните ме повикат
и гларуси по плажа оставят мокра диря…
във пясъчното лято с една любов красива…