по мотивам Антонины Димитровой
( Болгария)
Как песок сквозь пальцы, исчезают годы,
И песчинки гаснут на ветру.
Только не расстаться нам с тобою,
В зимний холод, летнюю жару...
Потому что любим мы друг друга,
Можем время мы остановить...
Ходит с нами солнышко по кругу,
Снова хочет юность возвратить...
Всё кончается , мы в это верим,
Только не кончается любовь,
Как сияющее ожерелье,
Наша жизнь с тобой, любимый мой.
художник: Роберт Заубер
***
Като пясък през нашите пръсти
неусетно изтичат годините.
Изнизват се толкова бързо,
защото със теб се обичаме.
За къде е забързало времето?!
Нека спре!С тебе тъй ми е хубаво!
Любовта ни ли иска да вземе,
на младостта закъснялата лудост?
Песъчинките - мигове щастие
във сърцето си бързам да скрия -
огърлица от перли блестящи
за живота ни с тебе, любими!