„БАЛЛАДА О ПЯТОМ БИТЛЕ”
Евгений Александрович Евтушенко (1932-2017 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БАЛАДА ЗА ПЕТИЯ БИЙТЪЛС
Във второ действие на рок-операта „Валят бели снегове” в мое изпълнение ще се състои премиерата на произведението с неочаквано заглавие „Балада за петия бийтълс”.
В спомените на Пол Маккартни се разказва как при първото пътуване на бийтълсите в континентална Европа негова приятелка му е подарила моята първа книжка на английски език „Гара Зима” („Станция Зима”) и как бийтълсите четяли на глас моите стихове за добро настроение преди вдигането на завесата.
През 1964 г. аз ги видях на концерт в Рим и не знаех, че при тяхното пътуване съм бил нещо като пети бийтълс.
В жълт подводен кораб,
в жълт подводен кораб
четири момчета-англичани
флотски борш варяха,
див ехтеж творяха,
в супника преляха океана.
Общо-взето умно
супата набъбна
от кипящи музикални ноти
и летяха с чайките
бодро и отчаяно
сутиени, пликчета, кюлоти.
С рев ракетен тропат
бийтълси в Европа,
вярващи, че рокът е пророк.
С куки и дрънкулки
майки-ливерпулки
дрешки им плетят и слушат рок.
Ринго Стар, Джон Ленън
плахо, на колене
молят залата: „Be kind to us!
Не дивейте с толкоз
вопли и възторзи!
Искат майките да чуят нас!”
Ливерпулска чета
с думи неприети
хората не смеят да корят.
Щом си станал идол,
си приел туй иго –
обо-жа-те-ли-те се търпят!
А една девица –
бийтълсова птица,
луднала от моя стиховзлом,
чете до насита,
после Пол дари тя
с „Гара Зима” – на английски том.
След това Маккартни
на световна карта
в мойта гара молив бе забол;
детство там размятах –
репичка в тайгата,
и в рекичката се къпех гол.
Скитах в дни заклети
като бийтълс пети –
по гастроли с тях пътувах аз,
жалко, не успяхме –
заедно не пяхме!
Но сега е ред за моя час!
Аз на тъжен помен
гушнах Йоко Оно,
сред Ню Йорк огромен
гробът бе на Джон.
А подводен кораб
ров дотам изрови
и към гроба сля се с тежък стон.
Ангели небесни
пеят звънки песни,
дрешки майките плетат в захлас.
Славата е вятър,
важни са децата...
Искат майките да чуят нас!
Майките споделят:
Всеки гроб е белег,
върху майката-земя е знак.
В жълт подводен кораб,
в жълт подводен кораб,
в жълт подводен кораб
с бийтълсите се открихме пак!
Ударения
БАЛАДА ЗА ПЕТИЯ БИЙТЪЛС
В жъ́лт подво́ден ко́раб,
в жъ́лт подво́ден ко́раб
че́тири момче́та-англича́ни
фло́тски бо́рш варя́ха,
ди́в ехте́ж творя́ха,
в су́пника преля́ха океа́на.
О́бщо-взе́то у́мно
су́пата набъ́бна
от кипя́щи музика́лни но́ти
и летя́ха с ча́йките
бо́дро и отча́яно
сутие́ни, пли́кчета, кюло́ти.
С ре́в раке́тен тро́пат
би́йтълси в Евро́па,
вя́рвашти, че ро́кът е проро́к.
С ку́ки и дрънку́лки
ма́йки-ливерпу́лки
дре́шки им плетя́т и слу́шат ро́к.
Ри́нго Ста́р, Джон Ле́нън
пла́хо, на коле́не
мо́лят за́лата: „Be kínd to ús!
Не диве́йте с то́лкоз
во́пли и възто́рзи!
И́скат ма́йките да чу́ят на́с!”
Ливерпу́лска че́та
с ду́ми неприе́ти
хо́рата не сме́ят да коря́т.
Што́м си ста́нал и́дол,
си прие́л туй и́го –
обо-жа́-те-ли-те се търпя́т!
А една́ деви́ца –
би́йтълсова пти́ца,
лу́днала от мо́я стиховзло́м,
че́те до наси́та,
по́сле По́л дари́ тя
с „Га́ра Зи́ма” – на англи́йски то́м.
След това́ Макка́ртни
на свето́вна ка́рта
в мо́йта га́ра мо́лив бе забо́л;
де́тство та́м размя́тах –
ре́пичка в тайга́та,
и в реки́чката се къ́пех го́л.
Ски́тах в дни́ закле́ти
като би́йтълс пе́ти –
по гастро́ли с тя́х пъту́вах а́з,
жа́лко, не успя́хме –
за́едно не пя́хме!
Но сега́ е ре́д за мо́я ча́с!
Аз на тъ́жен по́мен
гу́шнах Йо́ко О́но,
сред Ню Йо́рк огро́мен
гро́бът бе на Джо́н.
А подво́ден ко́раб
ро́в дота́м изро́ви
и към гро́ба сля́ се с те́жък сто́н.
А́нгели небе́сни
пе́ят звъ́нки пе́сни,
дре́шки ма́йките плета́т в захла́с.
Сла́вата е вя́тър,
ва́жни са деца́та...
И́скат ма́йките да чу́ят на́с!
Ма́йките споде́лят:
Все́ки гро́б е бе́лег,
върху ма́йката-земя́ е зна́к.
В жъ́лт подво́ден ко́раб,
в жъ́лт подво́ден ко́раб,
в жъ́лт подво́ден ко́раб
с би́йтълсите се откри́хме па́к!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Евтушенко
БАЛЛАДА О ПЯТОМ БИТЛЕ
Во втором действии рок-оперы „Идут белые снеги” в моем исполнении состоится премьера сочинения с неожиданным названием „Баллада о пятом битле”.
В воспоминаниях Пола Маккартни рассказано о том, как во время первой поездки битлов в континентальную Европу его подружка подарила мою первую книжку по-английски „Станция Зима” и как битлы читали вслух друг другу мои стихи для хорошего настроения перед открытием занавеса.
Я видел их на концерте в Риме в 1964 г. и не знал, что, оказывается, был в их поездке кем-то вроде пятого битла.
В желтой субмарине,
В желтой субмарине
четверо мальчишек-англичан
флотский суп варили,
черт-те что творили,
подливая в миски океан.
В общем, шло неглупо
сотворенье супа
из кипящих музыкальных нот,
и летели чайками
лифчики отчаянно,
и бросались трусики в полет.
Рык ракет был в роке.
Битлы всей Европе
доказали то, что рок – пророк.
Спицы взяв и шпульки,
мамы-ливерпульки
свитера вязали им под рок.
Ринго Старр, Джон Леннон
чуть не на коленях,
умоляли зал: „Be kind to us!
Нам не надо столько
воплей и восторга.
Мамы так хотят послушать нас!”
Но ливерпульчата
словом непечатным
не посмели обижать людей.
Если уж ты идол,
то терпи под игом
обо-жа-те-лей!
А одна девчонка –
битловская челка,
от стихов моих сходя с ума,
начитавшись вволю,
подарила Полю
по-английски „Станцию Зима”.
Стал искать Маккартни
на всемирной карте
станцию мою карандашом,
где я уродился,
как в тайге редиска,
и купался в речке нагишом.
Вот мне что обидно –
вроде пятым битлом
по гастролям с ними ездил я,
да вот не успели –
вместе мы не спели!
Но сегодня очередь моя!
Я во время оно
обнял Йоко Оно
над могилой Джона
в городе Нью-Йорк.
Носом субмарина
к Джону ход прорыла
и прижалась к гробу, где он лег.
Ангелы не скажут,
где сегодня вяжут
мамы, вновь над спицами склонясь.
Им важнее, право,
дети, а не слава.
Мамы так хотят послушать нас!
Знают наши мамы:
все могилы-шрамы
нашей общей матери-земли.
В желтой субмарине,
в желтой субмарине,
в желтой субмарине
с битлами друг друга мы нашли!
---------------
Руският поет, писател, режисьор, сценарист, публицист и актьор Евгени Евтушенко (Евгений Александрович Евтушенко) е роден на 18 юли 1932 г. в гр. Нижнеудинск, Иркутска област. Лауреат е на Държавната награда на СССР (1984 г.) и на десетки национални и международни награди. Почетен член е на Испанската академия на изкуствата, на Американската академия на изкуствата и словесността, действителен член е на Европейската академия на изкуството и науката. Професор е в Питсбургския университет и в Университета на Санто-Доминго. Автор е на стихосбирките „Разведчики грядущего“ (1952 г.), „Третий снег“ (1955 г.), „Шоссе Энтузиастов“ (1956 г.), „Обещание“ (1957 г.), „Взмах руки“ (1962 г.), „Нежност“ (1962 г.), „Катер связи“ (1966 г.), „Идут белые снеги“ (1969 г.), „Поющая дамба“ (1972 г.), „Интимная лирика“ (1973 г.), „Утренний народ“ (1978 г.), „Отцовский слух“ (1978 г.), „Стихотворения“ (1987 г.), „Я прорвусь в двадцать первый век“ (2001 г.), „Окно выходит в белые деревья“ (2007 г.), „Счастья и расплаты“ (2012 г.); книгите-поеми „Станция Зима“ (1956 г.), „Бабий яр“ (1961 г.), „Братская ГЭС“ (1965 г.), „Пушкинский перевал“ (1965 г.), „Коррида“ (1967 г.), „Под кожей статуи Свободы“ (1968 г.), „Казанский университет“ (1970 г.), „Снег в Токио“ (1974 г.), „Ивановские ситцы“ (1976 г.), „Северная надбавка“ (1977 г.), „Голубь в Сантьяго“ (1978 г.), „Непрядва“ (1980 г.), „Мама и нейтронная бомба“ (1982 г.), „Дальняя родственница“ (1984 г.), „Фуку!“ (1985 г.), „Тринадцать“ (1996 г.), „В полный рост“ (2000 г.), „Просека“ (2000 г.); романите „Ягодные места“ (1982 г.), „Не умирай прежде смерти“ (1993 г.); повестите „Пирл-Харбор“ (1967 г.), „Ардабиола“ (1981 г.); книгите с публицистика и литературна критика „Примечания к автобиографии“ (1970 г.), „Талант есть чудо неслучайное“ (1980 г.), „Завтрашний ветер“. (1987 г.), „Политика – привилегия всех“ (1990 г.); мемоарите „Волчий паспорт“ (1998 г.), „Шести-десантник“ (2006 г.) и др. Творчеството му е преведено на над 70 езика. През 2004 г. получава високия държавен орден „За заслуги пред отечеството”. Умира на 1 април 2017 г. в гр. Талса, щат Оклахома, САЩ.