Моя печаль и горе бесконечны.
Жизнь кончена. Ты выпита до дна.
Как в наказанье за мою беспечность
Души больной оборвалась струна.
Я понимаю, это бесполезно:
Поступки и слова не воротить назад,
И надо в жизни, как оков железный,
Нести в душе последний жалкий взгляд.
Мне дорог он и руки, что с мольбою
Ко мне тянула, стоя на краю...
Моя родная, горько над тобою
От жалости и горя слёзы лью.
1982
__________________________
Фото из семейного альбома: моя мама Рындина(в девичестве Скобликова) Екатерина Петровна(1905-1982) с внучкой Леной (ныне поэтессой Еленой Грислис). - прим.
автора Раисы Носовой.
* * *
БОЛКА. СПОМЕН ЗА МАМА
Сръбта и мъката ми са безкрайни.
Живота сърши. Отиде си за ден.
Като наказание за моето безгрижие,
душата болна, се скъса, като струна.
Аз разбирам, че е безполезно:
Постъпките и думите, назад не ще те върнат.
И трябва в моят път, като окови
в душата си да нося твоят сетен поглед.
Скъп е той за мен, и ръцете , де с молба
към мен протягаше си ти на края.
Моя родна, горчиво аз над теб
от мъка и от скръб днес сълзи лея.
Превод на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА www.stihi.ru/avtor/donevaiuliana (Юлия Калчева)