Я там была, он спас меня
От всех камней судьбы.
Там, словно крест висит, храня,
В преддверии мольбы ...
И я тогда была грустна,
Жгли слёзы, нет уж сил ...
Накрыла сердце тишина,
Когда Господь спросил:
"Зачем ... с собой вести толпу?
Её ты не спасешь…
Грешат, кляня свою судьбу,
Держа в кармане нож ... "
И в небе оборвался крик,
Там дождь с тоской рыдал...
Солдат к земле сырой приник,
И Мир слезу ронял ...
Случилось чудо по утру,
Свет вечный не угас.
Блудница, плакала в юру,
Над телом ниц склонясь.
Марией деву нарекли,
О ней Благая весть.
Сегодня в поисках любви
Христос, Он Храме ...здесь...
--------------------------
http://www.stihi.ru/2012/05/20/10401
Мария
Йорданка Господинова
Аз бях онази, дето я спаси
от камъните диви на съдбата.
И над която, като кръст виси,
най – искрената прошка на Земята…
А после бях тъгата в твоя час,
и лудостта, преглътнала сълзите…
Сърцето си покрих със тишина,
когато мълком Господа попитах:
„Къде Го водиш?...И защо Го взе?
Нима чрез Него ще спасиш тълпата,
която се кълне във грехове
и с лекота продава си душата?...”
Небето се смрази в сподавен вик,
дъждът проплака като тежка клетва…
Дори в очите на суров войник
една сълза издайнически светна…
И стана чудо. Утрото видя,
как се възражда вечното начало.
Аз бях онази, блудната жена,
в сълзи измила тленното Ти тяло…
и възвестила новия Ти път…
Ти ме нарече с името Мария.
И днес, когато търся любовта,
се връщам в Храма, Тебе да открия…