К морю так хочется летом,
Солнце лучами шепнёт.
И, окрыленную светом,
В сон вдруг меня унесёт…
Волны морские целуют,
Брызгами нежно дразня.
Что ж ты весна так ревнуешь,
В дождь возвращая меня?
Морю сопутствует ветер,
Пеною дышит прибой,
След на песке незаметен -
Смыло игривой волной.
Ловко песок рассыпает,
Тешит себя, как дитя.
Горсти его оставляет
Синее море, шутя.
Море любви ощущаешь,
Смелость - от каменных гор,
И в тишине помечтаешь,
Взглядом окинув простор.
--------------------------
http://www.stihi.ru/2012/05/25/10397
Морето
Йорданка Господинова
Морето е жадно за лято,
за слънце, което шепти
с крилете на влюбено ято…
От спомени ражда мечти.
Вълните целуват прибоя
и в пръски разпукват деня.
Защо ли ревнивата пролет,
отново се връща с дъжда?...
Морето е будно за вятър
и в облак си сбира дъха.
Със поглед, от вчера откраднат,
съблича вълна след вълна.
Брегът рони мокрия пясък,
досущ като палав хлапак,
скрил в джоба си шепа от лятото
по синьо от морска вода.
Морето е тръпно за обич,
най – дръзката, дето гори…
Днес то с тишината говори
и търси те с мойте очи…