Фея. Иорданка Господинова. Перевод с болгарского

Светлана Мурашева
Jordanka Gospodinova
Самодива
Стихотворението, награждено в конкурсе "Будителят Петър Димков"

Пристигам със дъжда, звънтящ в стъклата,
с ръцете си прегръщам пролетта,
краката ми не стъпват по земята –
танцувам с теб по росната трева.

И моля мрака само да приседне
до прага на напиращия ден,
… за да запазя онзи страстен шепот,
дъха на ласка в тихото стаен.

А искам да заключа всяка мисъл,
и с теб да литнем в щъркови посоки.
Живот да ти даря – за теб да блика...
Венец изплитам от цветя и клонки.

При мен ела, нали съм самодива,
орисана да те направи пленник,
най-нежната, най-огнената дива –
страстта гореща в сивия ти делник

А щом потърсиш лек и заклинание,
и спреш при мен за сетен благослов,
наричай ме със името Желание,
обичай ме на глътки... и с любов.
_____________________________________

Стихотворение Иорданки Господиновой
Фея "Самодива", вольный перевод с болгарского
Светланы Мурашевой

Вот дождь  пошел, в стекло стучит,
весну руками обнимает,
ступать на землю не велит -
в траве плясать повелевает.

До наступленья темноты, 
в преддверье дня, что будет труден,    
шепнёшь  мне очень страстно ты,
дыхание твоё разбудит.

Хочу запомнить мысли все:   
как в платье я иду из шелка, 
доверилась своей судьбе,
сплела венок из песни звонкой.

Когда с тобою рядом я,
я, словно сказочная фея,
в плену волшебного огня,
в горячей страсти душу грею.

Твой взгляд, как свет, очарование,
благослови без лишних слов.
Зови,  по имени - Желание
и без остатка пей ...любовь.