Heinrich Heine
Die Lorelei
Ich wei; nicht, was soll es bedeuten,
Das ich so traurig bin;
Ein M;rchen aus alten Zeiten,
Das kommt mir nicht aus dem Sinn.
Die Luft ist k;hl und es dunkelt,
Und ruhig flie;t der Rhein;
Der Gipfel des Berges funkelt
Im Abendsonnenschein.
Die sch;nste Jungfrau sitzet
Dort oben wunderbar,
Ihr goldnes Geschmeide blitzet,
Sie k;mmt ihr goldenes Haar.
Sie k;mmt es mit goldenem Kamme,
Und singt ein Lied dabei;
Das hat eine wundersame,
Gewaltige Melodei.
Den Schiffer im kleinen Schiffe
Ergreift es mit wildem Weh;
Er schaut nicht die Felsenriffe
Er schaut nur hinauf in die H;h’.
Ich glaube, die Wellen verschlingen
Am Ende Schiffer und Kahn
Und das hat mit ihrem Singen
Die Lorelei getan.
Лорелай – (амфибрахи)
превод: Красимир Тенев
Защо ли съм тъжен не зная.
Душата ми няма покой -
мит древен ума ми терзае,
ужасен натрапник е той.
Прохладният мрак се разтваря.
Рейн тихо пълзи в самота.
В билата планински догаря
с последни лъчи вечерта.
Девойка митична скалата
с лика си прекрасен краси,
разресва със гребен от злато
златистите свои коси.
Подхваща тя песен красива
с глас, дето за пакост е дар.
Мелодия чудна извива.
Далеч я дочува лодкар...
Пленен, той нагоре поглежда,
не вижда скалистия риф
и тази моментна небрежност
обръща го в бързея див.
Аз вярвам, за страшната драма,
завършваща с пагубен край,
едничка виновница само
e с чудния глас - Лорелай.
***
Лорелай (дактил):
превод: Красимир Тенев
Тъжен защо съм, не зная,
мит остарял без покой
нагло душата терзае.
Вечен натрапник е той.
В мрака студът се разтваря,
Рейн пропълзява в мъгла.
Слънцето тъжно догаря,
скрито зад горди била.
Там на скалата отвесна
чудна девойка стои.
С гребен от злато разресва
своите златни коси.
Песен красива запява
с мощен магически глас,
който пленява лодкаря.
Той се заслушва в захлас.
Слисан, нагоре поглежда,
лодката удря се риф.
Тази моментна небрежност.
хвърля го в бързея див.
Аз за ужасната драма,
свършваща с пагубен край
вярвам, виновна е само
с чудния глас Лорелай.
***
Лорелай (анапест):
превод: Красимир Тенев
Натъжих се. Защо ли, не зная
нито миг не намирам покой;
остарял мит така ме терзае
и в ума ми натрапва се той.
Сред прохладата мрак се разтваря.
Рейн промъква се тихо в мъгла,
а лъчите последни догарят
зад планинските горди била.
Светлолика девойка скалата
с омагьосваща хубост краси,
Озарява я. С гребен от злато
реши своите златни коси.
С глас магичен тя песен запява.
В тишината той мощно звучи,
и заслушва се в него лодкаря.
Омагьосан, повдига очи
и додето нагоре се вглежда
удря лодката в скалния риф.
Тази кратка, нелепа небрежност
прекатурва го в бързея див.
На лодкаря за страшната драма
с този тъжен и пагубен край
вярвам, друга виновница няма.
Предизвика я тя – Лорелай.
***
Лорелай (ямб)
превод: Красимир Тенев
Какво ли значи аз не зная,
че тъжен съм и без покой;
ума ми древен мит терзае,
натрапник настойчИв е той.
В прохлада мракът се разтваря.
Рейн тихо лази в самота.
В планинските била догаря
с лъчи последни вечерта.
Девойка приказна скалата
със светлия си лик краси;
разресва с гребен тя от злато
в златисто грейнали коси.
Красива песен тя подкарва.
Вълшебният й мощен глас
обсебва в лодката лодкаря
и той я слуша със захлас.
Нагоре, към върха поглежда,
не вижда дебнещия риф
и краткотрайната небрежност
погребва го във бързей див.
Вълните ги отнасят…Вярвам,
за този злополучен край,
на лодката и на лодкаря,
вината носи Лорелай.
***
Лорелай(хорей)
превод: Красимир Тенев
Що ли тъжен съм не зная,
нямам нито миг покой;
древен мит ума терзае,
зъл натрапник ми е той.
Хлад сред мрака се разтваря.
Рейн пролазва в самота.
В хребет тихичко догаря
с лъч последен вечерта.
Чудна фея канарата
с лик искрящо-жълт краси.
Сресва с гребена от злато
в злато греещи коси.
Песен чудна тя подкарва
с мощен и вълшебен глас.
С него хваща в плен лодкаря.
Той я слуша със захлас.
Поглед вперва към небето,
удря чело в скален риф..
Пада в Рейн без звук и ето:
гроб му става бързей див.
Бързо глътва го водата...
Вярвам аз, за този край
с песента си, че вината
носи само Лорелай.