О, как давно на свет я появилась.
Исторгнута из тьмы, я страшно возмутилась.
Смущало все меня - и свет, и холод,
И вдруг я ощутила голод.
Из этого всего могла ли я молчать?
Хоть резало пупок, но стала я кричать.
Поспешно дала грудь, закутали меня,
И вот я дожила до нынешнего дня.
Пореже я теперь по пустякам кричу.
Не хочется молчать, но я молчу... Молчу?!
11 сентября 1992
* * *
О,КАК ОТДАВНА НА СВЕТА СЕ ПОЯВИХ
О, как отдавна на света аз се появих.
Изтръгната от тъмното така се възмутих.
Смущавах се от всичко – светлина и хлад.
И изведнъж аз усетих глад.
След всичко туй нима аз мога да мълча?
Макар с отрязан пъп аз почнах да крещя.
Накърмеха ме бързо и ме преповиха
и ето доживях аз и днес.
Сега аз рядко плача, така за дреболия.
Не искам да мълча, но мълча… Мълча ли!?
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА