2 Зонты плывут...

Марина Ермошкина
Зонты плывут
над лужами,
а дождь пыхтит
натруженно.

Квартира ветром
стужена,
в ней я лежу –
простужена.

Без чая,   
и без ужина,
ни ряжена. 
ни сужена.

И ты уже
не нужен мне
ни к чаю,   
ни за ужином.