ПЕРЕВОДЫ ДЛЯ БИБЛИОТЕКИ.
Величка Петрова. Болгария.
Об авторе:
Вили Ро / Величка Петрова /
Родена в град Сливен. Завършила е педагогика в Софийския университет “Св.Климент Охридски”, след това и логопедия в същия университет а от 93г. специализира психологично консултиране. Работи в Димитровград на свободна практика като педагог-психолог.
Нейни стихове са публикувани в „Български писател”, „Южнобългарски страници”, „Стихове и спомени посветени на Пеньо Пенев” под редакцията на Атанас Капралов и Леко Славов, „Бий барабанчик” на Атанас Тончев, в различни литературни сборници и в периодичния печат. Има излъчвания по БНР, БНТ, БТВ. Участвала е в литературни четения в НДК- София, Пловдив, Казанлък и др.
Автор е на стихосбирките: „Печална струна в моето сърце”- 1992г., “От миглено разстояние” и „С дъх на мъжко отсъствие”- 1995г., „Стрелец на мигове”- 1998г., „Грехът на бащата”- 2000г./номинирана за награда, но не е получена, поради късното й излизане от печат/ „Вечност”- 2002г., и „Вятърът на страстта”- 2007г. „Нектарът на грешките” -2010г. Присъства като автор в учебника по музика на издателство НП. Присъства в електронното издание на Стихи Ру. Има стихове преведени на португалски и руски език. Член е на Съюза на независимите писатели в България.
Работает школьным психологом. Закончила Софийский Университет «Святой Климент Охридский», педагогический факультет, а затем в этом же университете изучала логопедию. Ее стихи публиковались в различных сборниках стихотворений. Является автором сборников: «Печальная струна в моем сердце»-1992г., На расстоянии ресниц» и «Горечь мужского отсутствия»-1995г., «Охотник за мгновениями»-1998г., «Грех отца»-2000г. и «Вечность»-2002г. Многие из ее стихов стали текстами песен. Есть стихи, переведенные на португальский язык. Член Союза независимых поэтов Болгарии.
ВЕЧНОСТ
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
Морето ли
небето ли си ти?
Потапям се.
Разтварям се.
И нямо
светът притихнал,
стихнал
се топи.
И ти и аз
и аз и ти
сме само.
Сега сме тук.
Сега сме тук.
Сега.
Вълшебството е нашата измама.
Отворило е райската врата
и друго нищо,
друго нищо
няма.
Морето ли?
Небето ли и ти?
Границата, някаква далечност
с целувка хоризонта претопи.
И ти и аз
и аз и ти
сме вечност.
* * *
ВЕЧНОСТЬ
Дословный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Море ли,
Небо ли ты?
Утопаю.
Растворяюсь.
И безмолвно
свет притихший,
стих и топится...
И ты и я,
и я и ты
только мы.
Сейчас мы здесь.
Сейчас мы здесь.
Сейчас.
Волшебство это - наша мечта (буквально-наше мошенничество)
Она раскрыла райские врата
И ничего другого,
ничего другого
нет.
Море ли,
Небо ли и ты?
Границу,
какую-то удалённость
горизонта поцелуй растопил.
И ты и я,
И я и ты -
Мы - ВЕЧНОСТЬ.
* * *
ЖИВА ЛЮБОВ
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
При мен ли се връщаш стара любов?
Истински целиш сърцето.
Пристъпваш небрежен, горд, но готов
да ми даряваш планети.
При мен ли се връщаш, с нова любов?
Нахален и дързък се смееш.
Гласът ти, нега на вятър суров,
ума ми неверен пилее.
Погледът дебне по мъжки свенлив,
по мъжки и весел и важен,
че въздухът помежду ни игрив,
бляска в светкавица даже.
Готова съм, стреляй жива любов,
блуднице, вълчице, страшна.
По устните лепнеш с копнежа ми нов
и гониш живота ми прашен.
* * *
ЖАРАВА
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
Копнежът ми стаен е
и те чака.
Огънят отдавна е изстинал,
тъгата само хвърля полумрака
в жаравата, която тихо рина.
И там ли е зарита любовта ми,
онази дългата,
безмълвна,
неуспешна,
която още плува из съня ми
и ме превръща в сладостница грешна.
Копнежът ми е люлка не люляна
и огънят съвсем не е изстинал…
С теб ли любовта ми е застлана
и до края ли така ще гина?
* * *
АЗ СЪМ
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
Ти си огъня.
Ти си леда, вятъра и дъждобрана.
Аз съм тънката светла следа,
разгадана, но неразбрана.
Топлите длани, тиха тъга,
меката нежност на здрача
и полудялата буйна река,
когато съм тъжна и плача.
Ти си огъня.
Ти си брега на преболели несгоди.
Аз съм любимите стъпки в снега
на дните, които преброди.
* * *
ЕДИН МЪЖ
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
Ти си един загубен мъж.
Къде ли те намерих!
Наивността ми изведнъж
крила към теб разпери.
Омагьосана видях,
необяснимо чудо,
без мозък бях …
и полетях,
и се понесох лудо
в момчешките ти небеса-
илюзии прекрасни,
където само чудеса
са страстите ти властни.
Ту небрежно сладък… мил,
ту палав до безкрайност,
ту зъл от Дявол биле пил,
ту с кротка всеотдайност.
Ти си един загубен мъж,
добре, че те намерих.
Любовта ти изведнъж
крила над мен разпери
1996г.
* * *
ДЪГА
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
Рея се неволно
в спомена на птица,
в усмивката на вятър,
в сълзата на роса…
по бистрата пътека
към пътя на сърцето
на бързея намерил
любимата река?..
Дъждът подгонва дръзко
през тътена на облак,
слънчева разнега
на жадни сетива…
И ражда се
дъгата
на мигновена нежност,
детето лъчогледо
на слънцето с дъжда.
* * *
ИВАНЕ
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
Минаха ли сто години?
Като че ли вчера
роклята поех от скрина,
после
на вечеря
ти,
поиска ме от тате,
тате се усмихна
а лицето ми в позлата
огнена притихна.
Минаха ли сто години?
Или сън сънувам?
Гледаш ме
с очите сини
и сърце лудува...
В тях откривам онемяла
бялата неделя,
засияла,
ослепяла
с първата постеля.
Минаха ли сто години?
Като че ли вчера...
* * *
СЪН
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
Сънувам се -
зора на птича песен,
усмивката на вятъра понесен
в сълзата на росата притаила
нежността си в непонятна сила.
Сънувам се в целувката на рамо,
когато слънце от нощта прибрано
люлее се на облак и с луната
превръщат ме в зорница на зората.
Нежност съм
и нежност ще остана
нежности за нежност разпиляна
аромат на пламнало лютиче
и шепота на минзухар с кокиче.
* * *
ДИМИТРОВГРАДСКА ЕСЕН
на Иван Русев
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
Есента идва мека,
като твоята гръд.
Ляга топла и лека,
като нежност без плът.
Тиха
сочна
и сладка,
като нощите с теб,
и вълшебство,
но кратко,
като миг от сонет.
Есента идва мека,
после бяла тъга
я застига полека
като дъжд от мъгла.
И потъва далечна,
като слънце зад мрак
за да лумне сърдечна
в бухнал люляк и злак.
Есента идва мека…
* * *
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ДИМИТРОВОГРАДСКАЯ ОСЕНЬ
Перевод с болгарского
Натальи КАРЕТНИКОВОЙ
http://www.stihi.ru/2011/03/03/10163
Приходит мягко осень и её тепло
Похоже на тепло твоей груди.
Как жаль, что всё уже прошло,
И ничего не будет впереди.
Неслышно, мягко, будто накрывая
Вуалью нежной всё и всех вокруг,
Приходит осень. Еле проступая,
Луч солнца меркнет, исчезая вдруг.
Сонета слышу звуки. И через ограду,
В нечётких контурах резной сирени,
Я словно вижу: по заплаканному саду
Бредут две горестные наши тени…
Вокруг природа отцветает пышно,
Идёт к нам осень мягко и неслышно…
Этот перевод получил ГРАН - ПРИ,
ВЫСШУЮ НАГРАДУ, в
НОМИНАЦИИ "СВЕТЛЫЙ АНГЕЛ"
III МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: ОТРАЖЕНИЕ ИСТОРИИ СТРАНЫ И
И СУДЬБЫ ЧЕЛОВЕКА В ЗЕРКАЛЕ
СОВРЕМЕННОЙ ПОЭЗИИ"
http://www.stihi.ru/2011/04/30/1062
* * *
Сборник
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
http://www.stihi.ru/2008/02/06/2924
Авторизованный перевод Ольги Мальцевой-Арзиани
ОЧИТЕ ТИ
Ту меки, топли с южното дихание,
ту чужди, недостъпни и самотни.
Ту блясък нежен на едно желание,
ту мълчаливи мълнии страхотни.
Ту палави като дете, игриви,
Политнали над тая, необятност,
ту бягащи, добри и доверчиви –
загадка съща, съща непонятност.
Дори далеч очите ти са живи –
ти с тях във мен завинаги остана...
Затрогващи и нежни, мълчаливи
в сърцето ми са котва прикована.
1992г.
ГЛАЗА ТВОИ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
То нежные от южного
дыхания,
а то чужие, недоступно
одинокие..!
то с блеском ярким
страстного желания,
то как озера мрачные,
глубокие.
По-детски непослушны
и игривы,
летящие над миром
необьятным,
столь чистые и добрые, родные-
становятся загадкой
непонятной!
Ты вдаль ушел-
глаза твои со мной!
Они теперь внутри
меня сияют.
Глаза твои – как
якорь золотой,
меня сковали
и на волю
не пускают.
2007г.Болгария
* * *
СЕЗОНИТЕ НА ЧУВСТВАТА
В сезоните на чувствата ми волни
пътеки най-различни извървях.
С добро сърце или с капризи болни
в сезоните на чувствата горях.
И пролетните ветрове ми бяха
от рая миг на моя вярващ свят,
през лятото надеждите валяха
а в есента остна стръкче цвят.
Къде е коренът? Тревожност стене,
извира в мене безпокойство страх,
реалността ли да не го отнеме
или пък да го преобърне в прах!
А зимен вятър хлопне ли навънка
и сняг сребрист земята облече,
о, няма ли през нежността му тънка
тъй крехкото стебло да отсече.
В сезоните на чувствата ми морни.
1995г.
СЕЗОНЫ ЧУВСТВ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
В сезоны чувств свободу выбирала.
Тропинки разные мелькали предо мной.
С теплом сердечным людям помогала,
Была мучительно –капризною порой.
И мигом райским был весенний ветер,
несущий радость душе трепетной моей,
надеждой светлой осеняло меня лето,
осень грустила среди убранных полей.
Цветочек нежный, чудом уцелевший,
прижавшись к корню, осенью цветет,
тревожной птицей, в небо улетевшей,
страх за него в моей душе живет.
Искрится снег, тревога моя стонет,
а вдруг за белой нежностью своей.
Метель случайно стебелек уронит
и оторвет навечно от корней.
В сезоны чувств моих уставших....
2007г.Болгария
* * *
ЕСЕН
Уморена вече си отиваш.
Падна ти оранжевата краска.
Жълтия килим ти се присмива:
кой отвя прекрасната ти маска?
Ароматно хрупкава и жива,
лека и прохладна топло-ласка,
щедра и обилно слънчо-сива
кой звънливо весело те драска?
Кой отвя прекрасната ти маска?
Гола си сега. Потръпваш с клони.
Няма нищо. Самота те чака.
В зимен ден виелица те гони,
спомен тих и мил през клони трака.
Връща те в оранжевата радост,
пълно-щедра с топлеща позлата,
натежала с плод и зряла младост
с нов живот покълнал по полята.
Уморена вече си отиваш!
1995г.
* * *
ОСЕНЬ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Ты устала, ты уже уходишь,
свой оранжевый наряд теряешь,
на ковер пушистый, ярко- желтый,
улыбаясь, ты листву роняешь.
Ароматно-хрупкая, живая
свежесть легкая прохлады нежной
в лучах солнца тихо замирает,
оставляя для зимы надежду.
Улыбаясь, ты листву роняешь...
Оголилась ты, ветер качает
Ветви одиночества пустые.
Осень в зимний вечер вспоминает
кудри свои желто-золотые.
Возвращается в оранжевое счастье,
в щедрость нив и тяжесть
Фруктов спелых,
вспоминая среди зимнего ненастья,
как оранжевая молодость звенела.
Ты устала.
Ты уже уходишь...
2007г. Болгария
* * *
ОСЕНЬ
Свободный поэтический перевод с болгарского Ольги Борисовой.
http://www.stihi.ru/2010/07/01/6599
Ты уходишь, усталая осень?
Клочья рыжие тихо роняешь.
Проходя среди дремлющих сосен,
О разлуке своей напеваешь.
С нежной грустью, дразня ароматом,
Свежесть легкую даришь просторам,
И поля устилаешь ты златом,
Кротко бродишь с задумчивым взором.
Клочья рыжие тихо роняешь…
Листья сброшены. Качает ветер
Ветви одиночества – пустые.
Вспоминает осень в зимний вечер
Кудри ярко желто – золотые.
Про свое оранжевое счастье:
Желтых нив и фруктов сочно спелых,
Средь седого зимнего ненастья, -
Как в просторах молодость звенела.
Листья сброшены…
И ты уходишь…
* * *
ГАРИ
Срещи и пътеки, и раздели.
Мигове отминали и бели.
Погледи умора и притворство,
Разговори топли и покорство.
Музика, търговци, пуритани,
пури и угарки неприбрани,
клаксони, спирачки и таксита,
и метла, и улици измита.
Сокове, кафета недопити,
недоимък, болки неизмити,
светлини неонови и пленни,
и валутни чужденци обменни.
Болки тихи, радости нескрити,
мигове вълшебни неоткрити,
погледи със спуснати завеси
и милувки плахи. Но къде си?
Влакове за кратък отдих спрели,
за взаимност устни онемели.
Облаци и прах, и шумовина,
куфаро-кашонена лавина.
Срещи и пътеки, и раздели.
Погледи, целувки дъх поспрели.
Радости и слънце, и завеси,
и милувки плаха. Но къде си?
Гари, гари, срещи за раздели,
за надежди, болки отмалели,
пътища, кръстосали се тука.
В кой от тях с бастун късмета чукща?
1995г.
ВОКЗАЛЫ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Встречи, дороги и расставания.
Миг между “здравствуйте” и “до свидания”.
Взгляды усталые и непокорные,
Чье-то сочувствие непритворное.
Музыка, свет, переулки умытые,
Души, для боли и горя открытые.
Сумки, кошелки, гам и шум, и стоны.
Облака и мусор, крики и поклоны.
Остановка поезда всего на минуту,
Иностранец в банке меняет валюту.
Встречи и дороги, и расстояния,
нежные взгляды, грустные прощания.
Штора в купе лишь слегка приоткрыта
Чья-то любовь средь дорог позабыта.
Поезда, вокзалы, нежные взгляды,
На платформе двое безоблачно рады.
Здесь пути пересеклись по воле Бога.
Как же угадать, к счастью где дорога?
2007г.Болгария
* * *
Величка (Вили) Петрова
Послание в Бяло.
Гледам ви безмълвно с възхищение –
какъв ли благослов над вас трепти?
Ръцете ви, кръстосани с вълнение.
Вселента в очите ви блести.
Пред вас пътека бяла е оголена
с цветя от рози, радост и мечти.
Отронена сълза и вик. Догонена
съдбата миг в нозете ви шепти.
Това е днес и в този ден. А утрешен
и всеки идващ и отмиращ миг
със огън нека да подклажда вътрешен
светът ви буриносен в пристан тих.
И гледам ви безмълвно с възхищение...
1995г.
ПОСЛАНИЕ В БЕЛОМ
(Романс)
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
http://www.stihi.ru/2008/02/06/2879
Гляжу на Вас в безмолвном восхищении,
Благословение несете над собой.
Вот руки Ваши сплетены в волнении,
Глаза блестят, в них отразился шар земной.
Тропа пред Вами белая струится,
А вдоль тропы – там буйство белых роз.
Слеза в росу сегодня превратится
Судьба Вам дарит радость Белых Грез.
И все что было в мире повторится,
И каждый день, и каждый миг, и каждый час.
Пусть продолжает в Вас огонь светиться
И в тихой гавани от бурь укроет Вас.
И я гляжу на вас в безмолвном восхищении...
2007г. Болгария
* * *
ЛУНАТА В ТЕБ
Величка (Вили) Петрова
Да те докосна ли?
Не смея, но... горя.
Луната в тебе нежно се оглежда.
Зората
е зорила с благостта
на погледа ти –
утринна надежда.
Да те докосна ли?
Не смея, но горя
от палещата горест
на очите ти,
от огъня, потъващ в здрачина
на тайната магичност
между устните.
Да те докосна ли?
Не смея!
Но горя...
1998г.
ЛУНА В ТЕБЕ
Авторизированный перевод
с болгарского Ольги Мальцевой - Арзиани
http://www.stihi.ru/2008/02/06/2821
Не смею прикоснуться,
но горю...
Луна в тебе пылает
светом нежным,
ты покоряешь раннюю зарю
лучистым взором
утренней надежды.
Горю, не смея прикоснуться,
под горести твоей
палящим взглядом,
средь сумерек хочу
скорей проснуться,
чтоб губы оказались
твои рядом.
Не смею прикоснуться,
но горю...
2007г. Болгария
============================ ======================== ========================
ДОКОСВАНЕ
Величка Петрова
В храма тишината не греши,
свещите са светещи души,
иконите, светците на света,
дават на човека доброта.
В храма с тишината Бог шепти,
познавам те, познаваш Ме и ти,
в сърцата съм на своите чада,
пийни си от светената вода.
Душата ми разбунено море,
сърцето ми любов от Бог зове,
очите ми безмълвна ведрина
а храмът свети с нова светлина.
2010г.
ПРИКОСНОВЕНИЕ
Авторизированный перевод
с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
http://www.stihi.ru/2010/02/22/4870
В храме тишина не грешит ,
Свечи - как светящиеся души.
Подойти к иконам поспеши,
Сердце своё тихо послушай.
Припев:
Выпей освящённой воды,
Позабудь про море страстей.
Отведёт Господь от беды,
Одарив любовью Cвоей.
В храме тишиной шепчет Бог,
Что Он ждал тебя, ты пришёл.
Он в сердцах своих чад живёт.
В храме нам тепло, хорошо.
Припев:
Выпей освящённой воды,
Позабудь про море страстей.
Отведёт Господь от беды,
Одарив любовью Cвоей.
* * *
Внезапно те видях и тръгнах.
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
Внезапно те видях и тръгнах.
Денят възкликна от възторг.
Вселената
се преобърна,
усетих,
че ме гледа Бог.
Отново ме
вълшебстваш в дара
с дар
и пия те,
божествен
мой нектар.
* * *
Внезапно те видях и тръгнах.
Подстрочный перевод
ОЛЬГИ МАЛЬЦЕВОЙ-АРЗИАНИ
Внезапно тебя встретила и скрылась (дословно - ушла).
День воскликнул от восторга.
Вселенная перевернулась,
и я почувствовала, что на меня смотрит Бог.
Ты вновь зачаровываешь
меня,
и я вновь пью тебя,
мой божественный нектар.
НЕКТАР ЛЮБВИ
Перевод
Светлана Донченко (ЛАНА ШТАЙН)
http://www.stihi.ru/2010/11/22/2199
Мы встретились случайно, словно птицы
В небесной выси крылья распластав.
Но я ушла, забыв с тобой проститься.
А день восторгом солнечным блистал.
Открылся мир , Вселенная открылась.
И Божий взор пронзил меня стрелой.
Я поняла, что вновь в тебя влюбилась.
Я пью тебя, нектар любовный мой!!!
II междунар. конкурс поэтических переводов
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
1-е место в НОМИНАЦИИ "ПЕРЕВОД ПОЭЗИИ С ПОДСТРОЧНИКА"
* * *
Величка Петрова
УЧИТЕЛЮ
Сърцето ми
пред тебе коленичи,
защото го научи да цени
горчилката,
живота да обича
с добрите му и лошите страни.
Обратното на другото да вижда,
не само в черно-бели цветове...
дори, когато спъне се...
И трижде.
От раните да ражда светове,
които гони и лови в безкрая
на младата разбунена душа,
която я сравняваш само с рая,
дори когато сбъркам и греша.
Учителю, пред тебе коленича.
От сенките на делничните дни,
зад ъгъла ме чакат и надничат
топлите ти слънчеви очи.
УЧИТЕЛЬ
(свободный перевод
с болгарского Галины Губаревой)
http://www.stihi.ru/2010/07/09/186
Мой учитель,
Моё сердце пред тобою.
Сердце, что научено любить
Жизнь такой, какой она дана судьбою,
И не только радости ценить.
Даже и тогда, когда споткнёшься трижды
И, казалось бы, на самом дне –
Всё равно я свет прекрасный вижу,
Освещает он дорогу мне.
Освещает он дорогу в мир без края.
И, пускай, неопытна душа -
Для неё открыты двери рая,
И пред ним стою я, чуть дыша.
Мой учитель,
Где ты?
Нет ответа.
Грусть как тень закрыла краски дня,
Но лучами солнечного света
Ты с улыбкой смотришь на меня.
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
* * *
Величка Петрова
СЕКАЧИ
Отсякоха
короната до бяло.
Остана само
ствола да кърви.
Сърцето му,
от болка
потъмняло,
в последен пулс
изтръпнало струи.
Зеленото небе
с криле
за полет
безименно
под стъпките
скрежи…
Трионите ръмжаха
разгневено…
От сянката му
кой ли се
бои.
* * *
РОДЕН КРАЙ
на Николай Христозов
Ти ли си…?
Един такъв
далечен.
И къщата…
отдавна отлетя.
Но в мен си близък,
топъл и сърдечен
през път
от пролет,
есен
и слана.
Все тъй те виждам –
ябълка на двора,
под нея мама,
кротнала тъма,
а около
усмихнат бляска взора
с белязаната кротост на жена,
повдигнала
сърцето ми на птичка,
объркано
от детски светове,
с молитвата на букви и чертички,
разгънала
вселена върхове.
В душата ми –
вълшебства и кумири.
И онзи връх,
за който бях готов
да полетя,
да падам,
да умирам
с енигмата на първата любов.
* * *
НАЧАЛО
Величка Петрова
Още крачка.
И ето безкрая.
Всеки път извървян
е начало.
Друг е ритъмът.
Друг ще е Раят.
Но душата ми
пак
ще е в бяло.
Пак
ще идват
и спират
пътеки.
Пак
ще зрее сълза в хоризонта.
И така.
И така
и навеки…
Кръговрат.
Небосвод.
Друм и порта.
* * *
Величка Петрова
Искаш ме,
копнееш да ме имаш?
Може би желаеш да ме гледаш…
Но това не значи,
че ме виждаш.
Виждаш ли ме, сигурно разбираш
дълбокото изкуство да ме чувстваш.
Чувстваш ли ме, вече ме усещаш.
Усещаш ли ме знам, че ме обичаш…
Искаш ли ме?
* * *
ХОРО
Величка Петрова
С птици утрото зари, блестят крилата,
водят стройното хоро към чудесата.
Долу вятърът вилней, озъбил клони,
гнезда изпразнени люлей и спомен гони.
Топлина от птичи род и птича врява,
зъзне днеска без живот и се прощава.
Птичето хоро искри
из небесата.
Обич птича ли гори?
Черней земята.
* * *
ПЕНЬО КЪМ МАРИЯ
Величка Петрова
Мъченица си,
Слънчице мое.
На душата ми
огън и зной е.
Отворена рана си знам,
но биле какво да ти дам…
Само бури
и обич,
и страст –
на живота бодливия храст
в дън сърцето са свили гнездо,
в дън сърцето
да чакат Годо.
Мъченица си,
Слънчице мое.
На душата ми огън и зной е.
В пътя до мен
бе сиротна.
Несподелена,
самотна
беше твоята хладна постеля.
Беше твоята тъжна неделя.
Затова не тъжи,
не тъжи.
Светлината край тебе
кръжи,
Небосводът е повече син
през очите на нашия син.
Моя горест,
мой бряг несломен.
Там те чакам до светлия ден.
Мъченице и Слънчице мое.
* * *
ПАРК „ПЕНЬО ПЕНЕВ”
Величка Петрова
В парка – зелена прохлада.
Място за миг на отрада.
Вятърът гали ни тихо, песен от няколко стиха,
клоните сплитат, опрели пръсти до лилии бели.
И се разнася тогава, с пролетен дъх на морава
светът му с мечти разпилени
до непознати вселени.
И покорява объркан, дързък, до болка отъпкан,
нови слънца, избуели от бръчките посивели.
* * *
РУСИЯ
Величка Петрова
Дали без теб светът ще е безимен?
Какъв би бил без руската душа -
богата, необятна, несравнима,
сравнима само с Руската тайга.
Дали без теб светът ще е безумен?
Какъв би бил без Курската дъга -
изтръгнала живота в мрака пъклен,
към нова животворна светлина.
Дали войникът руски е предание -
сибирски вълк, през вълчи време впряг,
одръзновено северно сияние
или космичен лъч в победен бяг…
Нарамил времето от смут, победи
с духа на Шипка, Плевен и Батак,
войникът руски през кръвта ни гледа
и в дни на бури и на слънчев злак.
Светлее величавото ти име
с омраза и любов, с война и мир,
душата ти по Волга пей от нине,
безбрежна по безбрежната ти шир.
Русия - щит, загадка, връх и вопли,
безкрайността загадъчна, с лице,
разлива свобода и обич топла
с омъдростено майчино сърце.
* * *
НЯКЪДЕ
Величка Петрова
Стаята блестеше с ново чудо.
Шепнеше ми с твоя силует.
Поемах тази лудост до полуда
и до дъно пиех за късмет.
Бях върнала минутите на радост,
бях гребнала от забранен възторг-
времето в зенитната ми младост,
разливаше любов от златен рог.
И сивата безличност се изгуби.
От яркостта и вятърът замря.
Този миг е в мен и днес ме люби…
Някъде денят с любов изгря.
* * *
Встреча.
Величка Петрова
Внезапно те видях и тръгнах.
Денят възкликна от възторг.
Вселената
се преобърна,
усетих,
че ме гледа Бог.
Отново ме
вълшебстваш в дара
с дар
и пия те,
божествен
мой нектар.
* * *
Встреча.
Подстрочный перевод ОЛЬГИ МАЛЬЦЕВОЙ-АРЗИАНИ
http://www.stihi.ru/avtor/opmaltseva
Внезапно тебя встретила и скрылась (дословно - ушла).
День воскликнул от восторга.
Вселенная перевернулась,
и я почувствовала, что на меня смотрит Бог.
Ты вновь меня зачаровываешь
меня,
и я вновь пью тебя,
мой божественный нектар.
Встреча.
Авторизированный перевод
с болгарского Галины Губаревой.
Как вспышка вдруг видение мелькнуло -
день вскрикнул от восторга,
если б мог.
Вселенная во мне перевернулась:
я ощутила -
это Ты, мой Бог!
Всего мгновенье на меня смотрел Ты -
благословенны этот миг и дар,
который я с волшебной той минуты
вбираю как божественный нектар.
http://www.stihi.ru/2010/11/27/2461
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ"
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
Величка Петрова
МИРАЖ
в памет на Галина Губарева
Сънувам се - зора на птича песен,
усмивката на вятъра надвесен
в сълзата на росата притаила
нежността на непонятна сила.
Сънувам се в целувката на рамо,
когато слънце от нощта приспано
люлее се на облак и с луната
превръщат ме в зорница на зората.
Нежност съм и нежност ще остана,
нежности за нежност разпиляна
аромат на пламнало момиче
в шепота на минзухар с кокиче.
СВОБОДНЫЙ ПЕРЕВОД ОЛЬГИ БОРИСОВОЙ
http://www.stihi.ru/2011/11/18/8167
МИРАЖ
В ПАМЯТЬ О ГАЛИНЕ ГУБАРЕВОЙ.
Вереницей плывут сновиденья,
Птиц весёлое слышится пенье,
Рассветает, встречаю зарю,
И улыбка висит на ветру.
Мягко нежность на долы струится,
В слёзках рос на листочках таится.
Сновиденья ласкают плечо,
Сердце бьётся в груди горячо.
Но уж солнце встает над землёю
И качается вместе с луною
На воздушных, седых облаках
И заря, как цветок в небесах.
Этот миг так меня восхищает,
Землю алый рассвет освещает.
Он спадает на бледные лица,
Чудным запахом нежность клубится.
Нежность, нежность, вокруг одна нежность,
Тихо шепчутся крокус, подснежник...
* * *
================= ==================== ====================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА-СТИХОВЕ преведени на португалски и френски език
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ДИМИТРОВГРАДСКА ЕСЕН
на Иван Русев
Есента идва мека,
като твоята гръд.
Ляга топла и лека,
като нежност без плът.
Тиха
сочна
и сладка,
като нощите с теб,
и вълшебство,
но кратко,
като миг от сонет.
Есента идва мека,
после бяла тъга
я застига полека
като дъжд от мъгла.
И потъва далечна,
като слънце зад мрак
за да лумне сърдечна
в бухнал люляк и злак.
Есента идва мека…
* * *
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ДИМИТРОВОГРАДСКАЯ ОСЕНЬ
Перевод с болгарского
Натальи КАРЕТНИКОВОЙ
http://www.stihi.ru/2011/03/03/10163
============ ========= =================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ДУШАТА МИ е музика и струна,
която щом докоснеш оживява.
Ту с меки звуци, тайнствена и бурна,
ту с тъжни багри тя ме разпилява.
И болна, и гореща, и разлюбена,
ту звънка, ту акорд самотен в мрака.
Притихнала и буйна, все е влюбена
и само тебе, само тебе чака.
Душата ми е музика и струна!
* * *
ЗЕМНА ПЕСЕН
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
Листата ти умират всяка есен.
Какво от туй,
че в пролетта набол
листак ще бухне разцъфтял?
И весел
ще бъде твоят коронясан ствол.
Листата ти умират всяка есен.
И тяхната тъга
шуми под нас,
/с последната от земните си песен/
в прегръдката на идващия мраз.
Шуми
и носи звън от ствол небесен,
космичното зрънце
на звезден прах.
И ти, човек,
от времето пренесен,
ще бъдеш звън,
ще бъдеш сън
и прах.
======= ============= ==========