Тя знае, предпочитам да доказвам
словата, премълчани ежедневно,
които крия сякаш в тайна пазва.
Но да ги чуе, знам, й е потребно.
„Обичам те” очаква, но напразно.
Да съм банален прозаик отказвам.
Използвам нещо друго, по-различно,
което, според моята представа,
"обичам те" дословно означава
и то ми върши работа отлично.
Какво? Ще премълча, за да не става
изтрито от използване, безлично.
Ще си го пазя най-егоистично
и ще го сменям… да не остарява