Оплете се животът, после се препъна
в крайъгълната стара кръчма.
След него заваля и зимата ожъна
каквото свари. Почна да се мръква.
Стана някак сив и друг кварталът,
с прегърбени от тежестта жени,
с деца, които трудно оцеляват
от поглед вперен в чуждо, настрани.
Врабчетата зазъзнаха по жиците,
издишваха комините му топлина,
напролет подминаваха го птиците,
оглушели от бездънна тишина.
Зейваха от сирота сами гнездата,
раздърпани от монотонните години.
От немотията напукана земята
навсякъде обрасваше със черни линии.
Оплете се животът – парцалива топка,
по изранени улици се затъркаля
и не видя в кварталната си локва
как звезда последна в мъка се удавя.
А в кръчмата крайъгълна мъже сурови,
напоени с мирис на цигарен дим,
повярвали след сто в измислици и роли,
скришом хлипаха за неродения си син.