Росица Петрова Горстка Пыли

Татьяна Воронцова
V конкурс поэтических переводов   
http://www.stihi.ru/2011/12/07/1129
http://www.stihi.ru/2011/12/09/5186   

Перевод с болгарского


Эта осень метёт, как метель,
Серой грустью, в печали всё замерло.
Золотая вздыхает постель
На груди белоснежного мрамора.
Хоть у песен волшебных гитар,
Что звучали тебе, много жалости,
Эти песни тебе верный дар
И друзья - и в печали, и в радости.
Эта осень так странно тиха,
Только птицы лишь крыльями машут,
Словно ждут, что и наша душа
Без коней вдруг помчится, поскачет.
Горстка пыли, где прячется скорбь,
Нам когда-нибудь снова напомнит,
Наша жизнь не напрасно пройдёт,
Если жизнь добротою наполнить.

10.01.2012г.


    Шепа пръст

Тази есен е толкова пълна
със раздяла и сива печал
и въздиша постелята жълта
до гърдите на мрамора бял.
А китарата тъжно запя
твойта песен, приятелю скъп,
тя бе твоя най-верен другар
в дни на радост и в дните на скръб.
Тази есен е толкова тиха,
само птици размахват криле
и очакват душата ти свита
с тях да тръгне без впряг и коне.
Шепа пръст в накипялата жал,
ще напомнят на теб и на мене,
че човек е напразно живял,
щом доброто, живота отнема.