Перевод с болгарского
Сегодня вечером луна
В объятьях крепких мрака тает.
Я так волнением полна,
Когда таинственное манит.
Когда я, как луна, сама...
Я - небо, дождь и тучек стая...
И струйка тонкая вина
На веко льётся, возбуждая.
Вдруг от колдующей красы
И ты взволнован тайным оком,
И капли чувствуешь росы
В душе, на хрупких её окнах.
Как сон калачиком не плох,
Под левым крылышком прекрасно...
Украв, наверно, чей-то вздох,
Луна в постели спит атласной.
09.01.2012г.
Нощ
И тази вечер имаше луна,
макар че мракът плътно я притиска.
Вълнувам се, когато вечерта
е толкова мистична и ме иска.
Когато аз самата съм луна,
когато съм небе и дъжд и всичко,
когато тънкоструйчица вина
се спуска по клепача еротично
Вълнувам се и знам,че може би
и ти по своя странен начин
усещаш как росата трополи
по крехките прозорци на душата,
усещаш как под лявото крило
се сгушвам в теб, а другото е нищо…
Луната спи в атлазено легло
до нечия открадната въздишка.