Михаил Лермонтов. Чаша жизни

Красимир Тенев
ЧАША ЖИЗНИ
М. Ю. Лермонтов

1
Мы пьем из чаши бытия
  С закрытыми очами,
Златые омочив края
   Своими же слезами;
2
Когда же перед смертью с глаз
  Завязка упадает,
И всё, что обольщало нас,
  С завязкой исчезает;
3
Тогда мы видим, что пуста
  Была златая чаша,
Что в ней напиток был — мечта,
  И что она — не наша!


Чашата на живота
Превод : Красимир Тенев

От златна чаша цял живот,
незрящи, ние пием.
Сълзите стичат ни се от
очите и я мият.

Когато миг преди смъртта
превръзката ни падне,
изчезват всичките неща,
от нас желани жадно.

Тогава виждаме, че тя
е празна златна чаша –
мечта била е течността,
мечта – но не и наша!