John Keats
http://www.bartleby.com/126/9.html
Imitation of Spenser
Now Morning from her orient chamber came,
And her first footsteps touch'd a verdant hill;
Crowning its lawny crest with amber flame,
Silv'ring the untainted gushes of its rill;
Which, pure from mossy beds, did down distill,
And after parting beds of simple flowers,
By many streams a little lake did fill,
Which round its marge reflected woven bowers,
And, in its middle space, a sky that never lowers.
There the king-fisher saw his plumage bright
Viewing with fish of brilliant dye below;
Whose silken fins, and golden scales' light
Cast upward, through the waves, a ruby glow:
There saw the swan his neck of arched snow,
And oar'd himself along with majesty;
Sparkled his jetty eyes; his feet did show
Beneath the waves like Afric's ebony,
And on his back a fay reclined voluptuously.
Ah! could I tell the wonders of an isle
That in that fairest lake had placed been,
I could e'en Dido of her grief beguile;
Or rob from aged Lear his bitter teen:
For sure so fair a place was never seen,
Of all that ever charm'd romantic eye:
It seem'd an emerald in the silver sheen
Of the bright waters; or as when on high,
Through clouds of fleecy white, laughs the coerulean sky.
And all around it dipp'd luxuriously
Slopings of verdure through the glossy tide,
Which, as it were in gentle amity,
Rippled delighted up the flowery side;
As if to glean the ruddy tears, it tried,
Which fell profusely from the rose-tree stem!
Haply it was the workings of its pride,
In strife to throw upon the shore a gem
Outvieing all the buds in Flora's diadem.
Перевод - В. В. Левика
http://www.stihi-xix-xx-vekov.ru/kits12.html
Подражание Спенсеру
Покинул день восточный свой дворец
И ввысь шагнул и, став на холм зеленый,
Надел на гребень огненный венец.
Засеребрись, ручей, еще студеный,
По мхам скользит ложбинкой потаенной
И все ручьи зовет с собой туда,
Где озеро сверкает гладью сонной,
И отражает хижины вода,
И лес, и небосвод, безоблачный всегда.
И зимородок ярким опереньем
Соперничает с рыбой, в глубине
На миг мелькнувшей радужным виденьем,
Сверкнувшей алой молнией на дне.
А белый лебедь, нежась на волне,
Колеблет арку снежно-белой шеи
Иль замирает в чутком полусне.
Лишь глаз агаты искрятся, чернея,
И сладострастная к нему нисходит фея.
Как описать чудесный остров тот
На глади зыбкой светлого сапфира?
С Дидоны спал бы здесь душевный гнет,
Ушла бы скорбь от горестного Лира.
Изведавшая все широты мира,
Таких прозрачных серебристых вод
Не знает романтическая лира, -
Такой страны, где вечно синий свод
Сквозь дымку легкую смеется и зовет.
И роскошь дня объемлет всю природу -
Долину, холм, листы прибрежных лоз.
Он заключил в объятья землю, воду,
Он обрывает куст весенних роз,
Как бы сбирая дань пурпурных слез,
Цветов перебирает он узоры
И горд, как будто яхонты принес,
Способные затмить, чаруя взоры,
Все почки, все цветы на диадеме Флоры.
Перевод на болгарском: Красимир Тенев
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=261167
Напусна своя източен дворец
денят, обходи свода и накладе
на хълма морав, пламъчен венец.
Сребреейки, поточето прохладно
край мъховете тайно се прокрадва,
насам зове то всички свои братя,
де езерото блясва хълбок гладък,
колиба се оглежда сред водата
и са безоблачни небето и гората.
Рибарчето1 там с ярко оперение
на рибите съперничи, ту ниско
за миг се мерне – радостно видение,
ту блесне като мълния същинска.
А лебед бял вълната щом оплиска
поклаща шия – снежнобяла арка
и пак е в полусън или замислен.
Очите му – ахат, чернеят ярко,
край него фея - сладострастница се мярка.
Как острова чудесен да опиша
край трепкаща вода – искрящ сапфир?
Гневът Дидонин2 тук би бил в затишие,
скръбта си би отишла и от Лир.
Познаваща безкрайна светска шир
вода тъй бистра и лъчисто-пивка
не знае романтичната ми лира
и място дето сводът все е синкав,
през тъничък воал – мъгла зовящ с усмивка.
И всичко тук разкошът на деня –
долини, хълмове, лози крайбрежни,
обхванал е. В прегръдка взел вода, земя,
на розите той сякаш дан отрежда
и пурпурни сълзи от тях отцежда,
обира цветовете неуморно
и горд е, като че рубин изглежда
донесъл е, засенчващ даже взора
на всички цветове в короната на Флора.
----------------------------------------------
1 – Земородно рибарче (Alcedo atthis)
2 – Дидона – царица на Картаген, която се самоубива от гняв и скръб, след като Еней я изоставя.