Незаметным героям
необъявленных войн.
…А знаешь, брат, я всё ору по ночам,
Пугая соседей, и маму до слёз довожу…
Уж, столько лет, а я по-прежнему – «там»,
Не на диване своём, под БТР-ом лежу…
Ты знаешь, брат, а я всё так же во сне
Свой «калаш», как девчонку, тискаю…
Скажи-ка, брат, а на хрена это мне –
Ковылять той дорожкой неблизкою?
Ты знаешь, брат, а я в холодном поту,
Просыпаюсь, придушенный «бронником»…
Определяю, блин, на глаз высоту,
Соизмеряя её, да, с «подствольником»…
Скажи мне, брат, а мать ругает тебя,
Что кровать по-армейски заправлена?
Да ещё за то, что живёшь не любя,
И невеста другому оставлена…
Ты знаешь, брат… Как на сердце темно…
Скоро утро… А я сижу ошарашено…
Родимый брат… Ну, напиши мне письмо,
И успокой ты мою «башню» безбашенную…
(13 декабря 2011 г. 9.40.)
Привет, Александр,
Очень понравился этот стих. Попробовал перевести.
С уважением и теплом души,
Ваш
Красимир
„ИЗ ПИСЬМА ДРУГУ...”
Александр Кованов
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗ ПИСМО ДО ПРИЯТЕЛЯ
На обикновените герои от необявените войни
...А знаеш ли, брат, нощем често крещя,
съседите плаша и мама до сълзи тъжа...
След много години отново съм „там” –
не на дивана си, под БТР-а лежа...
Ти знаеш ли, брат, аз отново на сън
не девойка, калашник притискам...
Кажи, докога с тази напаст навън
ще обхождам пътеки неблизки?
А ти знаеш ли, брат, в пот студена аз пак
се събуждам, превземащ пределите...
И в просъница търся незнайния враг,
съизмервайки дулото с целите...
Кажи ми, брат, дали те мама кори
по войнишки леглото че стъкваш?
Че в живота ти няма любов и дори
годеница на друг си отстъпил...
Ти знаеш ли, брат... В мрак сърцето тежи...
Разсъмва се... Зашеметен съм от тъмното...
Брат роден, кажи ми... Писмо напиши
и успокой моята кула безумна...
Ударения
ИЗ ПИСМО ДО ПРИЯТЕЛЯ
А знАеш ли, брАт, нОщем чЕсто крещЯ,
съсЕдите плАша и мАма до сЪлзи тъжА...
След мнОго годИни отнОво съм „тАм” –
нЕ на дивАна си, под бтР-а лежА...
Ти знАеш ли, брАт, аз отнОво на сЪн
не девОйка, калАшник притИскам...
КажИ, докогА с тАзи нАпаст навЪн
ще обхОждам пътЕки неблИзки?
А ти знАеш ли, брАт, в пОт студЕна аз пАк
се събУждам, превзЕмащ предЕлите...
И в просЪница тЪрся незнАйния врАг,
съизмЕрвайки дУлото с цЕлите...
КажИ ми, брАт, далИ те мАма корИ
по войнИшки леглОто че стЪкваш?
Че в живОта ти нЯма любОв и дорИ
годенИца на дрУг си отстЪпил...
Ти знАеш ли, брАт... В мрАк сърцЕто тежИ...
РазсЪмва се... ЗашеметЕн съм от тЪмното...
Брат рОден, кажИ ми... ПисмО напишИ
и успокОй мОята кУла безУмна...