I sat belonely...
John Lennon
I sat belonely down a tree,
humbled fat and small.
A little lady sing to me
I couldn't see at all.
I'm looking up and at the sky,
to find such wondrous voice.
Puzzly puzzle, wonder why,
I hear but have no choice.
'Speak up, come forth, you ravel me',
I potty menthol shout.
'I know you hiddy by this tree'.
But still she won't come out.
Such softly singing lulled me sleep,
an hour or two or so
I wakeny slow and took a peep
and still no lady show.
Then suddy on a little twig
I thought I see a sight,
A tiny little tiny pig,
that sing with all it's might.
'I thought you were a lady'.
I giggle, - well I may,
To my suprise the lady,
got up - and flew away.
Превод: Красимир Тенев
Ситнеж с шкембенце под дърво -
стоях на сянка аз
незнайно кой или какво
запя ми с женски глас..
С почуда погледа си взрях
към сини небеса,
да я открия не успях,
но чувах й гласа.
- Ела пред мен се покажи! -
Зад ствола – викнах – знам,
се криеш! – ала продължи
да бъде скрита там.
Гласът й сладко ме приспа
и спал съм час поне.
Събудих се, огледах пак -
не се показва. Не.
Повдигнах поглед и над мен
прасенцето тогаз
видях – с крилца на клон зелен
да пее с мощен глас.
През смях тогава му признах:
- За дама бях те взел!
- Не съм ли? – рече. С бръз замах
отлитна туй прасе.