Михаил Ю. Лермонтов. Тамара

Красимир Тенев
 Тамара
Михаил Ю. Лермонтов

В глубокой теснине Дарьяла,
Где роется Терек во мгле,
Старинная башня стояла,
Чернея на черной скале.

В той башне высокой и тесной
Царица Тамара жила:
Прекрасна как ангел небесный,
Как демон, коварна и зла.

И там сквозь туман полуночи
Блистал огонек золотой,
Кидался он путнику в очи,
Манил он на отдых ночной.

И слышался голос Тамары:
Он весь был желанье и страсть,
В нем были всесильные чары,
Была непонятная власть.

На голос невидимой пери
Шел воин, купец и пастух;
Пред ним отворялися двери,
Встречал его мрачный евнух.

На мягкой пуховой постели,
В парчу и жемчуг убрана,
Ждала она гостя. — Шипели
Пред нею два кубка вина.

Сплетались горячие руки,
Уста прилипали к устам,
И странные, дикие звуки
Всю ночь раздавалися там.

Как будто в ту башню пустую
Сто юношей пылких и жен
Сошлися на свадьбу ночную,
На тризну больших похорон.

Но только что утра сиянье
Кидало свой луч по горам,
Мгновенно и мрак и молчанье
Опять воцарялися там.

Лишь Терек в теснине Дарьяла
Гремя, нарушал тишину;
Волна на волну набегала,
Волна погоняла волну;

И с плачем безгласное тело
Спешили они унести;
В окне тогда что-то белело,
Звучало оттуда: прости.

И было так нежно прощанье,
Так сладко тот голос звучал,
Как будто восторги свиданья
И ласки любви обещал.

     Тамара
 Превод: Красимир Тенев

Там, Терек където се скрива
в пастта на Дарял сред мъгла,
чернеела кула старинна,
самотна на черна скала.

На тясната кула стопанка
царица Тамара била:
неземна красавица — ангел,
и демон — коварна и зла.

И нощем в мъглата приветно
на огънче златно лъчът
в очите на пътника светвал,
за отдих го мамел след път.

Отеквал гласът на Тамара:
той цял бил желание, страст,
изпълнен с величествен чар, а
и с някаква тайнствена власт.

И следвал гласа в тъмнината
търговец, войник и овчар,
посрещал го страж на вратата —
евнух, обладан от печал.

В легло инкрустирано с перли,
с постели от меко платно
очаквала госта... Шумели
пред нея бокали с вино.

Ръцете се сплитали пламни,
залепвали устни в уста,
стенания диви и странни
в нощта не преставали там.

Изглеждало — в кулата тясна
сто двойки играят  хоро,
на  сватба среднощна пиянстват,
на някой на пресния гроб.

Но само щом утрото вяло
над хребета хвърляло лъч
отново там мрак възцарявал
и стихвал в миг всякакъв глъч.

Единствено Терек гърмял там,
рушал тая зла тишина;
вълна о вълна се громяла
и следвала друга вълна;

и с плач те безгласното тяло
отнасяли в бързи води;
в прозореца нещо бледняло,
звучало там с трепет: прости…

Прощавал сe толкова нежно
гласът и тъй сладко звучал,
възторжен от среща изглеждал
и ласки любовни вещал.