Мария Магдалена Костадинова Надежда

Татьяна Воронцова
I место на IV Международном конкурсе в Болгарии

Перевод с болгарского
    

Надежда белого цвета,
Как первая снежинка.
Зимою хочется лета
И тёплой грозы слезинку.

Мягка и полна участья,
Как нежный эфир, витает.
И только в мгновенья счастья,
Как будто птица взлетает.

На белых крылах дыханья,
Как вестник добра и света,
Надежда несёт посланье,
Стучит в окно на рассвете.

Как солнце с зарёю всходит,
Её золотистый пламень.
Печали и горе гонит,
И грусть, что в душе, как камень.

А в сумерках мирозданья
Вновь ищет верную пристань,
Чтоб ей в мечтах и терзаньях
Не утонуть, как призрак.

Сверкает средь сини чистой
Свет облаков небесных,
Как будто живые искры
В глазах у девушки верной.

И бледной луной в неволе
Сияет в ночи красиво,
Надежда всегда из боли
Рождается молчаливо.

Сплетает горе и радость,
И нашу вечную душу
Одеть старается в благость,
Такую, как Богу нужно.

Ведёт по земле нас долго,
Невидимая, шагает...
Всегда спокойно и кротко
Последнею умирает...

02.12.2011г.

Автор картины совр.художница Chelin Sanjuan


Надеждата...

Бяла
е надеждата...
като първо кокиче
чакано, стоплящо
в студа на дните ни.

Винаги
тиха, ефирна
и лека
в мигове на щастие
като птица полита.

На крилете
на полъх,
добър вестоносец
идва надеждата
в миг животворен.

Тя е
изгревът светъл,
златна жарава
обагрила мъката
от тъга незабравена.

Търсена
в залеза на
тихи пристанища,
нежно потъва
в мечти и терзания.

Облаче
бяло в синевата
на дните,
живи искрици
в очи на момиче.

Бледа луна
е във нощите
мрачни,
от болка се ражда
в мисли безгласни.

Нишки
изплита от мъка
и радост,
облича душата ни
в дреха от благост.

За ръката
ни води по пътека
незрима
и винаги кротко
последна умира...