Ваня Данаева Баллада о поэтессе

Татьяна Воронцова
Перевод с болгарского


В доме своём она растила чудеса.
После полудня прятала солнце,
чтобы не обожгло их.
Тёмной ночью сама им светила,
чтобы они быстрее росли.
Чудеса - самое капризное,
что есть в этом мире.
На заре она их отправляла
без адреса во всех направлениях.
Чудеса.
Одно из них остановилось
в голубой комнате напротив.
Девочка проснулась здоровой,
а болезнь ушла оттуда навсегда...
Ветер, который подслушивал
в мёртвых ветках,
растаял в тишине,
а дерево стало тяжелеть
от созревающих золотых яблок.
В доме своём она растила чудеса.
Утром мы все увидели
перед её опустевшим домом
снеговика
в середине лета...

01.12.2011г.


  Баллада за поетесата

В дома си отглеждаше чудеса.
Следобед прикриваше слънцето-
да не ги изсуши.
Вечер до късно сама
им светеше - да пораснат.
Чудесата са най-капризното
нещо на света.
На разсъмване ги изпращаше -
без адрес по всички посоки.
Чудеса.
Едно от тях опря
в синята стая
на блока отсреща.
Момичето се събуди
здраво а болестта
заднешком си отиде..
Вятърът, който подслушваше
в сухите клони,
се стопи в тишината
а дървото натежа
от зреещи златни ябълки.
В дома си отглеждаше чудеса.
Сутринта всички видяхме
пред празната й къща
един снежен човек-
в средата на лятото...