Ночью

Морозовлит
***
Незаметно мелькают секунды, минуты, недели и месяцы,
Посредине мелькания, многие могут навечно уйти...
Ночью – скорбное небо, там месяц намедни повесился,
Но, повесившись, нам продолжает, как прежде, исправно  светить…

Возле мертвого месяца столько лампад понатыкано –
Ночь вся в трауре, в чёрных одеждах о друге расплакалась ливнями
Освещается небо всё звездно-лампадными бликами,
А она всё не верит, надеясь на что-то…наивная…

09. 11. 11 г.

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

НОЩЕМ

Неусетно минават секунди, минути и седмици, месеци,
а сред тази кохорта мнозина завинаги бягат от нас...
Нощем – скръбно небе, неотдавна там месец обеси се,
но дори от бесилката той осветява среднощния час...

Покрай мъртвия месец безброй кандила са набодени
и нощта е във траур, зад черни одежди ридае проливно тя.
Освещават небето звездите в обряда за помена,
но нощта все не вярва, очаквайки чудо... наивната...

Ударения

НОЩЕМ

НеусЕтно минАват секУнди, минУти и сЕдмици, мЕсеци,
а сред тАзи кохОрта мнозИна завИнаги бЯгат от нАс...
НОштем – скрЪбно небЕ, неотдАвна там мЕсец обЕси се,
но дорИ от бесИлката тОй осветЯва среднОштния чАс...

Покрай мЪртвия мЕсец безбрОй кандилА са набОдени
и ношттА е във трАур, зад чЕрни одЕжди ридАе пролИвно тя.
ОсвештАват небЕто звездИте в обрЯда за пОмена,
но ношттА все не вЯрва, очАквайки чУдо... наИвната...