http://www.stihi.ru/2011/05/15/9074
Красимир Георгиев
ЗДРАЧ СУМРАК
Първо изчезнаха приятелите.
Изпариха се в здрача на годините.
После в здрача изчезнаха роднините, познатите, враговете.
Душата ми пресъхна от този безумен здрач,
тялото ми стана прозрачно.
Седя на ръба на планетата и чакам тъмното.
*
Мрак одиночества терзает –
Исчезли первыми друзья
И навсегда былое тает,
Врагов и близких унося…
Душа иссохла в полумраке
И плоть прозрачная моя
Не подаёт уж жизни знаки,
Жду полной темноты в ней я…
Сижу на краешке планеты,
Скорей бы кончилось всё это…