Внезапно изпълзя луна брокатна
и тихо плъзна лъч в морето,
една вълна издигна гребен любопитно
и към брега понесе лунната пътека,
попи във пясъците ненаситно,
като следа от женски устни.
Брегът разтвори жадните си пазви,
потръпнаха от нежност пясъчните мигли,
по празните черупки мидени
очите на звездите се огледаха.
И тихо, като стадо от делфини,
брокатни спомени изплуваха.
По тях, на пръсти, душата ми премина.
Скрестив персты
(Вольный перевод - Екатерина Сосевич Карпенко)
Одевшись в бархат, ясная луна
Скользнула в море лучиком игривым…
Шлейф серебристый подхватив лениво,
Теченье томно катится к заливу,
Где с берегом целуясь до пьяна,
Оставит след затейница-волна…
Грудь брега, ласкам трепетным внимая,
Слегка дрожит, отдавшись воле грез…
На створки мидий – точно капли слез -
Жемчужины скатились с дальних звезд…
В сей миг, чуть слышно как дельфинов стая,
Из памяти видения всплывают…
Скрестив персты, в тиши молюсь о них -
Воспоминаньях сладостных моих!