http://www.stihi.ru/2011/05/08/4289
Красимир Георгиев
ЧАШАТА
Седяхме върху чашата на живота
с огъня, слънцето и луната.
– Аз ще горя! – каза огънят.
– Аз ще грея! – каза слънцето.
– Аз ще сияя! – каза луната.
– Добре – съгласих се и попитах, –
но защо дъното на чашата е отгоре,
а отворът й е отдолу?
*
Наполнил Чашу наш Поэт
Огнём и Светом и Теплом,
Но не заметил сей эстет,
Что оная стоит вверх дном...
*
http://www.stihi.ru/avtor/balt1612
Поэт рассеян?... Да на то он и поэт!
Ну что с того, что перепутал чашу?
Зато пролил на мир тепло и свет!!!
Зато чуть-чуть раскрасил жизни наши!!!...