Едно слынци над главата, Ляба вав раката!
В учите моите деца ухиляни,
В сардцету ми ина жина - наймилата,
Дету ми рудила ги.
И земята пуд краката, кату - обич на вселената,
Бог пу нея ходял в тялу бренну,вырвам ас.
Ти бади земя благословенна в този май не лекяй час.
Да ни ходи вора и убийцата, сас учи бессовестни да гледа,
Да крищи, да вирка шията, гачи няма бог за негу.
Накажи гу Гопуд с твойта молния, сас враги и беднуст многу болесни,
Дай гу ляба ти на бедняй пак, счастьету на праведняй и совестняй.