http://www.stihi.ru/2011/07/29/6524
Красимир Георгиев
БОЛЕСТ
Ще търся в огледалото съдбата си –
съдба ли е, или хазартна миза?
Ще имам ли до гроб добри приятели?
Приятелството стана архаизъм,
децата ни – музейна ценност,
семейството – кристална ваза,
професия – поет по бедност,
от тази болка как да се предпазя?
В косите ни поникнаха кокичета!
От тази болест как да се предпазя?
Сърцето ми, препълнено с обичане,
Разменя любовта срещу омраза.
Написано: 11.11.1984 г.
*
Кривое зеркало судьбы,
Где всё фальшиво и наоборот
Там друг за деньги друга предаёт,
А дружба спрятана в гробы…
Вся жизнь - азартная игра,
Там детям малым места нет совсем,
Очаг семейный гаснет без дилемм,
Поэту нищета – сестра…
Как этим всем не заразиться,
Дожить до седины в висках?
Поэт укажет всё в строках,
Любовь поможет нам сразиться…