Не разпилявай думите напразно.
За истинската само помечтай,
че думите са обръч от желязо,
макар за тебе да са малък рай.
Умееш ги и лесно ги изричаш.
Пилееш ги – текат като река
и нечия душа със тях събличаш,
и пиеш от искрящата и голота.
Не подхвърляй думите нахалост,
те са като разноцветни семена.
Сееш жито, но покълва жалост
или копнеж, а никне само самота.
Живееш с тях и те са ти уюта,
там побираш се единствен ти.
Друг разбъркано из тях се лута,
попива ги, а после много го боли.
Не лети на думите с крилата,
когато трябва да говориш със очи.
Докосване, дори да бъде плахо,
е всъщност сбъдването на мечти.
Градиш със тях въздушни кули,
но въздухът не винаги е кислород.
От толкова говорене ти чу ли?
Допирът е истинският ни живот.