Я много хаживал дорог,
Меня крутило и мотало,
Но среди песен и тревог
Одной всегда мне не хватало.
Хотел попробовать вина,
А я ли, братцы, не болгарин.
Возможно, чаша не одна…
Возможно все — хозяин-барин .
Прародина любимая моя,
Моя Болгария,
Ты мне нужней день ото дня,
И песни старые,
Болгарские, престарые
Подслушивать и тихо подпевать.
Подслушивать и тихо подпевать.
Я приезжал на пару дней,
Как все, в плену у суматохи.
Жить стало трудно и больней,
Увы, меняются эпохи.
От перемен весь мир продрог,
Но как бы время не ломало,
Ты среди всех моих тревог
Одна, которой не хватало.
Прародина любимая моя,
Моя Болгария,
Ты мне нужней день ото дня.
И песни старые,
Болгарские престарые,
Важней, среди конфликтов этих дней.
Мне песни старые болгарские важней.
(Перевод с русского Красимира Георгиева)
МОЯ БЪЛГАРИЯ
1.
През много пътища вървях,
животът дълго ме притиска.
Тревожен бях, но песни пях,
една тревога още искам:
да пийна руйно вино наше –
аз българин съм, братя мили –
с приятели да вдигнем чаши
и да отпием древни сили.
Първи припев:
Любима моя прародино ти,
моя България,
ти мое вечно руйно вино
и песни стари
български прастари
в захлас да слушам, тихо да припявам,
в захлас да слушам, тихо да припявам.
2.
При теб гостувах, вдигнах тост
сред суета и суматоха.
На своя дом да бъдеш гост!
Уви, нетрайни са епохите...
Светът променя се, изгарят
тревогите лъжи и истини.
Без теб не мога аз, Българио,
тревого моя, как ми липсваш!
Втори припев:
Любима прародино моя ти,
моя България,
мечта мечтана в моите мечти!
И песни стари
български прастари –
най-важни сред шума на тези дни,
за мен са тези песни български
най-важни.
Трети припев:
Родино моя свидна и добра,
моя България,
с прекрасна страст ще продължавам
аз песни стари
български прастари
в захлас да слушам, тихо да припявам,
в захлас да слушам, тихо да припявам.