Сълзи нощта, в лилави капки.
Рисува сенки, спомени, тъги
и сблъсква се с едно очакване,
разтваря в него своите очи.
Оглежда го. От разстояние
чертае го със лунния контур,
със топлия си вятър вае го,
обшива го със звездния си шнур.
Изсича му зеница на сърна,
рисува и поточе сред скали,
набраздява в него тишина,
в тъмното го пуска да вали.
Ромоли то, тихо ромоли,
до лъч, разрязал тъмнината,
завлича в бистрите води
всяка нощна сянка от тъгата.
Разпуква утрото в нюанси
на розов и оранжев цвят.
Светло е и знам, че там си –
сгушено във малкия ми свят.