Переводы стихотворений Демира Демирева

Владимир Манчев
СВЕТЕЦ
На баща ми.

Преди да прекоси
хълма,
баща ми спира -
да си поеме дъх.
Приведените
мъжки рамене -
ах,тия клони
на столетен дъб! -
подпират хоризонта син
да се не срути.
Залязващото слънце
зад гърба му
очертава
ореола златен
на светец!


СВЯТОЙ
Моему отцу

Перед подъемом в гору,
Отец мой встал,
Чтоб дух перевести.
Слегка ссутулил плечи –
Они как ветви
Столетнего дуба! –
Поддерживают горизонт
Чтоб не упал.
А солнце, что заходит
За спиной его,
Сияет золотом,
Как нимб святого!


ПЕСЕН ЗА ТЕБЕ

Много си хубава
в полунощ.
Зелени очи.
Зелени...
Бели ръце.
Бели...
Прегърни ме
през Май!
В мрака,
без име...
Пада звезда
от съзвездие "Лебед"
и те отвлича...


ПЕСНЯ О ТЕБЕ

Ты так прекрасна
в полночь.
Зел;ные глаза.
Зел;ные...
И руки так белы.
Белы...
Обними меня
в мае!
Во мраке,
без имени...
Из созвездия “Лебедь” звезда
упала,
похитив тебя навсегда...


ЗАВРЪЩАНЕ

Зад теб остана
онзи свят...
Лъжецо мили,
Одисей!
Напред
е равнината.
Надеждата
блести
до билото
на снеговете...
Ще бъдеш жив!
И хляба ти!
И виното!
Итака!...

ВОЗВРАЩЕНИЕ
Остался за твоей спиной
Тот мир...
Хитрец прекрасный,
Одиссей!
А пред тобой
Лежит равнина.
Блестит у кромки
снеговой
Надежда...
Ты будешь жив!
И хлеб твой!
И вино!
Итака!...