Впила се до дъното на мисълта ми,
твоята любов до кокал стига,
и ръката ми, до твоята опряна,
силно ножа е притиснала.
Храм е вече тази обич,
лудост, пламнала внезапно,
а отгоре, от амвона,
Дяволът по три пъти се кръсти.
С дъжд лекуваме дъгата -
цялата земя превързахме със нея,
а по твоите корави длани
мъжките мечти са все по-мъжки -
в гънките на бялата ми риза
буен огън са наклали.