Перевод с болгарского языка
стихотворения Екатерины Мошеловой
Лежим на песке, неодеты…
Внезапно целует нас мокро
Любителей влаги и света.
Соленое дерзкое море,
Свободного места не видно,
Один муравей бродит бедный.
Того ль мы хотели? Обидно.
Нет Солнца, останемся бледны.
Грибочки – зонты, вы в порядке?
Поникли, теплом не согреты.
Мы с Солнцем играли бы в прятки
Но, жаль, нет небесного света!
И ждем, что он где-то над нами
На небе появится чистом.
Пока же закрыт облаками
Лоскут голубой, нелучистый.
Лишь плещет о ноги водица
Волнами морского колодца.
Давайте друзья, веселиться.
А Солнце…. Ну, где же ты, Солнце?!
*********************
КЪДЕ Е СЛЪНЦЕТО?
Екатерина Мошелова, България
Лежим полуголи и пясъчни.
Внезапни мокри целувки,
със соления вкус на морето,
издават дръзките влюбени...
Свободно място няма.
Една мравка, горката,
се лута насам-натам
и се пита
това ли заслужава?
А тези чадъри,
огромни поникнали гъби?
Под тях ще играем
на криеница със слънцето.
Но небесното светило го няма.
Очакваме да го видим
някъде там, над нас.
Няма го и синьото чисто небе.
Има облаци, безгрижни облаци
и грачещи до възбог гларуси.
Само вълните гъделичкат ходилата,
да ни е весело.
А слънцето, къде е слънцето?