Поздняя осень. Петър Алипиев

Юрий Сарсаков
Листья тихо слетают с ветвей
и кружат над землёю недужной.
Упоённый свободой своей –
каждый лист словно шарик воздушный.

Паучок суетится, спешит
паутину закончить до стужи.
Кто сумеет загадку решить:
для кого эта сеть тонких кружев?

Клён дуплистый стоит одинок –
ни мурашки, ни мушки, ни пчёлки...
Пожелтевший засохший листок
на ветру трепыхается только.

Лишь холма почерневшего тень...
Степь пустая от края до края.
Всё молчит в этот сумрачный день
и в печальной тиши умирает.


КЪСНА ЕСЕН
 
Пожълтелите сетни листа
така тихо от клена се свличат,
че на сивия фон в утринта
на въздушни балони приличат.

Паяк чер по дървото кръжи,
по кората му нещо бележи,
но кому ли са нужни, кажи,
тия тънки дантелени мрежи?

Няма мравка по дънера кух
и отнийде не каца мушица.
Само лист, като сламчица сух,
се люлее на тънката жица.

Само пустош сред къра студен.
Почернява отсреща баира.
Глъхне всичко във краткия ден
и тъй тъжно и бавно умира...