Не умирам от думи изпратени,
със отрова стрелите намазали,
може малко до кръв да ме драснат,
но пречупени падат в краката ми.
Не изпадам във ужас от вълчи захапки,
стръвно зинали плът да отхапят,
ако рана оставят – намазвам я
със мехлема от прошка и забравям.
И не плача от страх и обида,
щом приятел ме стреля с куршуми,
светла песен в душата запявам –
като фар да му свети в мъглата.
Перевод Болеслава Краковский: http://www.stihi.ru/2011/02/04/2165
Светлая песня
Я не умру от слов в меня направленных,
Летящих роем стрел отравленных.
Ну, может, поцарапают слегка
И упадут. Затопчет их нога.
Не испугаюсь волчьих морд голодных,
На части растерзать меня готовых.
Я раны без врачей заворожу,
Бальзам забвения, прощенья приложу.
Я от обиды слёз не буду лить
Когда друзья замыслят погубить.
Ты, песня светлая души моей, свети
Всегда сквозь мрак на жизненном пути.