Под чардака на моята къща -
босилеков аромат
и цъфнали жълти латинки
(като портокалов цвят).
Два стола люлеят празни надежди
(топлят ги шарени черги).
Жива вода в бъклица бълбука,
чака странника да насити,
от дългия път към мен ожаднял
(прашният път не е за всеки,
но когато си го разбрал).
Върволица от мравки пътя му сочи
(превързани са очите му с кърпа),
а под нея – моят чардак
с аромат на босилек го води.
Най-дългият мост е този,
който води до отворена порта.
Бакърени чанове дълбоко в сърцето
медени песни трябва да пеят.
И едно тенекиено петле
да му подрънква посоката.
Толкова е просто, ако под кърпата на очите
си скътал спомен за топли вечери
... и цъфнало червено мушкато.