ЕСЕН
Уморена вече си отиваш.
Падна ти оранжевата краска.
Жълтия килим ти се присмива:
кой отвя прекрасната ти маска?
Ароматно хрупкава и жива,
лека и прохладна топло-ласка,
щедра и обилно слънчо-сива
кой звънливо весело те драска?
Кой отвя прекрасната ти маска?
Гола си сега. Потръпваш с клони.
Няма нищо. Самота те чака.
В зимен ден виелица те гони,
спомен тих и мил през клони трака.
Връща те в оранжевата радост,
пълно-щедра с топлеща позлата,
натежала с плод и зряла младост
с нов живот покълнал по полята.
Уморена вече си отиваш!
1995г.
ОСЕНЬ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Ты устала, ты уже уходишь,
свой оранжевый наряд теряешь,
на ковер пушистый, ярко- желтый,
улыбаясь, ты листву роняешь.
Ароматно-хрупкая, живая
свежесть легкая прохлады нежной
в лучах солнца тихо замирает,
оставляя для зимы надежду.
Улыбаясь, ты листву роняешь...
Оголилась ты, ветер качает
Ветви одиночества пустые.
Осень в зимний вечер вспоминает
кудри свои желто-золотые.
Возвращается в оранжевое счастье,
в щедрость нив и тяжесть
Фруктов спелых,
вспоминая среди зимнего ненастья,
как оранжевая молодость звенела.
Ты устала.
Ты уже уходишь...
2007г. Болгария