Седим със теб на кръгла маса. Голяма, като света... От двата края.
И пълни са кристалните ни чаши със стихове... И със любов.
Наздравица пенлива вдигаме – да бъде наше земното кълбо.
Във Коледната пита съм боднала свещичка. Да свети. Да огрява
и моето, и твоето лице. Дали ме виждаш колко съм щастлива...
И колко много късметчета нарекла съм за теб. Нали е Коледа!
И стават чудеса! Едно-едничко за себе си си пожелавам – Теб!
Вольный перевод Владислава Евсеева:
У РОЖДЕСТВЕНСКОГО КУЛИЧА
(Вольный перевод
с болгарского языка
стиха Веселы Йосифовой
«Коледна погача»)
Двое нас за овальным, большим, как планета, столом.
Мы фужеры наполним любовью, стихами, вином.
Тост поднимем за то, чтобы радость достигла Земли.
Пусть свеча согревает поставленный в центре кулич.
Пусть она лица близкие наши украсит огнём,
чтоб мы счастливы были рождественской ночью вдвоём.
Я тайком загадала удачу с тобой – на года.
Пусть же чудо свершится: ты будешь со мною всегда!
Прекрасный подарок, Влад! СПАСИБО!!!